да помисля, докато ти отговоря.
Няма защо да виниш мъжа си - той е още в стрес - има нужда от малко време, за да реагира. Но ти не си имала време, защото майчиният ти инстинкт е подсказал правилното поведение.
Разбирам, че бебето се оправя - и да ти кажа! - колкото по-трудно и бавно - толкова по-сигурно ще се пребори детето с вътрешното напрежение. Бог помага на търпеливите и достойните да дочакат часа на хубавото.
Пишеш толкова хубави неща вече:
и той пак започва; но аз съм упорита; Правим си гимнастика и на него май му харесва; Не искам да повярвам, че това хубаво детенце има такъв огромен проблем. - все неща, които ме радват толкова много и които очаквах да прочета от теб. Май нямам какво да ти кажа друго. Има време и за таткото да си събере мислите и да знае, че животът не е спокойна вода...

Не, млада госпожо! Животът е протегната ръка!

Протегната - но не за милостиня... Тя е протегната, за да погали една детска главичка, към красивите неща, и любимите неща - които не бихме позволили на никого да докосне, до уязви или отнеме - тези, които обичаме - и затова те не си отиват просто така. Животът е за живите и за силните - той е за нас, Искрице Надежда!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите