Може би малко ще се отклоня от темата ти. Просто искам да я разгледам от друг ъгъл. Аз съм майка на момче и се надявам да НЕ бъда като ВСИЧКИ майки на много пораснали вече момчета, които познавам отблизо. Аз обичам бебето си и наистина смятам, че е много красиво. Може би като започнем да комуникираме с цели изречения и по-цялостно ще го имам и за много умен. Но...много се притеснявам да не се превърна в типичната свекърва, която смята че е родила най-прекрасния син на света и ...както става във приказките- дошла един ден най-лошата и грозна сестра на Пепеляшка и й го взееелаааа...Дано, дано успея да да се удържа да не боготворя по такъв безумен начин сина си, както виждам у майките на познатите ми по-отблизо мъже...В тази връзка никак не е излишен малко повече реализъм...