С първото дете пробелми нямахме. Аз още от 8 клас си знаех, че ако някой ден имам дъщеричка, се казва Ния. Почти на себе си (Антония) я кръщавам. В нашето семейство беше много забавно. Аз съм кръстена на майка ми, а брат ми - на баща ми и сме имали хиляди забавни ситуации, в които някой се е обяснявал в любов на майка ми по телефона. Искаше ми се да продължа традицията, но съпругът ми никак не ще. Проблемът е като/ако второто е момченце. Съпругът ми е категоричен, че трябва да е на баща му - Тодор, а на мен някак не ми се иска. Опитах да смекча, поне да е Теодор, ама тц. Не ще и да чуе. Сега си мисля какво ще правя, ама има още поне 2 години до 2-рото, но ако някое знае как се убеждава упорит мъж... отворена съм за предложения

Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!