Не знам как да започна, защото толкова много неща са се изписали дотук... Аз се окачествявам като рационално-вярващ тип човек, т.е. имам силна вяра в Бог, но от друга страна се опитвам и аз да му помагам, правя всичко, ама всичко възможно, когато трябва да стигна до някакъв резултат. Доверявай се на лекарите, но не се предоверявай - и те са хора, и те грешат, и те не могат да гадаят бъдещето. Понякога си мислят, че бидейки начетени имат всички отговори, но не е така. Искам само да ти дам един пример за успешен край: става въпрос за едно бебе, което се е родило с малформация на сърцето: два от главните кръвоносни съдове ( да ме извинят мед. работници за непълната терминология) са били с разменени места, в резултат на което кръвта не е минавала през белите дробове и не се е обогатявала с кислород. Това се е случило преди 17 години. Нередността е била открита случайно от една от сестрите в отделението, която забелязала, че след хранене бебето дишало по много странен начин. Правени са му изследвания от рода на сонди на китките и глезените, които проследявали кръвния поток в цялото тяло, после се е наложила операция, когато бебето е било на 1 месец. Шансовете му да оцелее били 10%!!! В края на операцията, когато всичко било почти приключило се е наложило отново да го отворят - 8-часова операция на 1-месечно бебе..... Сега бебето е на 17 години (става въпрос за племенник на съпруга ми), високо е около 1.85, тежи сигурно 90-95 кг. и му няма нищо, с изключение на огромния белег на гърдите.
Някой педантичен доктор ще каже, че сърцето е едно, мозъкът друго, но не е в това въпросът. Въпросът е, че винаги има надежда, дори когато научните проценти са минимални.
Опитай се да направиш всичко, което е по силите ти, за да не се чувстваш после виновна, моли се и действай, това е което мога да ти кажа. Опитай да разбереш дали и в чужбина е също толкова безнадеждно, както в БГ, понякога докторските "истини" са много относителни.Не губи никога надежда, дори когато е безнадеждно. Понякога Бог ни праща изпитания, които не разбираме, но които сме длъжни да преодолеем. Дръж се, ние сме с теб!

Най-същественото е невидимо за очите!