Докторке, не даваш никакви обяснения защо мислиш така. Издаваш само присъдата. Да, тя може би е най-вероятната, но това са само вероятности. Ти самата казваш 'вероятно бъдеще', но бъдещето не е задължително да е най-вероятното. Ако има шанс - 1/1 000, 1/10 000, даже 1/1 000 000, не трябва ли да се опита всичко. Не разбирам нищо от медицина, но си задавам въпроси, които ми изглеждат логични. Защо за сега не се говори за операция? Какъв е шансът толкова малко бебе да преживее такава сложна операция. Какъв е шансът след това мозъкът да се 'доизгради', да заеме пространството, освободено от кистите, които в момента му пречат. Може ли с електронни импулси по някакъв начин да се заместят липсващите мозъчни такива?Инцидентът е станал сравнително късно в бременността - 28-36 седмица, ако бебето се беше родило недоносено в този момент, развитието на мозъка му би било даже по-слабо, но то би имало доста големи шансове. Как така сега няма? Няма ли значение какъв тип са гърчовете - ей сега четох за клонични, тетанични и тонични. И клоничните звучаха почти безобидно, до колкото това може да се каже за гърч.

Не мога да се поставя на мястото на Искрица, но искам да й кажа да бъдат силни и единни с мъжа си, каквото и да се случи с малкия Калоян. И, ако има шанс - да се борят.