Очевидно не съм бил разбран.

В онази зловеща събота на 1995 г., когато жена ми пищеше от ужас по коридорите на неврохирургията на Александровска болница: Само ми я върнете живичка! Само ми я върнете жива... - и аз не можех да понеса дори тези викове, още по-малко мисълта, че са разцепили главата на детето ми (7 год.) и 6 часа е било така - тогава знаех, че само някакво чудо може да я спаси (тя не можеше вече да върви и да вижда, щяхме да я изтървем за часове, благодарение на "кадърността" на провинциалните доктори)...

И вярвах в това чудо, нищо друго не ми остана. Не вярвам в абстрактен Бог, но вярвам в силата на мисълата - на моята, твоята и всяка човешка; вярвам, че човешката воля е силна и - ако е искрена - тя може да променя света, може да променя обстоятелства, може да бъде активна - най-вече активна... (Отвращава ме циничния рационализъм - той не ни оставя място идеалните неща в живота. Тогава той става реален и зловещ - но той не е такъв!)
И мисля, че именно това ми помогна - и досега смятам, че искрено трябва желаеш нещо, за да го постигнеш. Това ми е първото правило в живота! И за тази воля на мисълта не се изискват особени качества, тя е част от нас - просто трябва да потърсим сърцевината на собственото си битие, да сме наясно доколко желаем да сме щастливи...