непристойно цинично...

Съжалявам, че ти го казвам - нищо лично! Ама съм ги чувал вече такива.

Преди 8 години, когато оперираха голямата ми дъщеря (тогава единствена) диагнозата на всички доктори беше: Направете си друго дете, това няма шансове. Нещо повече - цитираха статистики: колкото е по-малко детето - толкова по-злокачествено е образуванието!!!!

Е, за тяхно голямо "разочарование" детето си е още живо и здраво. Може и да е по-мъничка на ръст, може и да е с позабавено развитие и с увредена хипофиза (я-м резонанс не показва никаква находка), но си е съвсем нормално дете и се развива и весели заедно с другите деца. Сещам се за една дума на д-р Лектър от романа "Мълчанието на агнетата" към сенаторката, чиято дъщеря беше отвлечена от един сериен убиец-кожодер. Та той попита майката - дали е кърмила дъщеря си и къде точно ще я заболи, ако сложат дъщеря й на дръвника... Дали ампутираният крак не сърби - нещо в този смисъл.

Та и тази майка на Калоян - той може да е 15-то или 16-то дете - ама е като всички други и болката е неистова. И защо да губи надежда - нима докторите се изживяват като самия Господ да дават летални прогнози, когато живота на хората е в божиите ръце?

Много цинизъм на едно място... За съжаление! И съветвам Искрица Надежда да не оставя искрицата, а да я превърне в буен огън! Иначе на хората отстрани няма какво толкова да се вярва - те само си казват: добре, че злото не е в дома ми. Кой ще те разбере? И аз отдавна не разбирам никого - тези неща са много лични и всяко съчувствие е само думи, думи, думи...

От един минал по този път (Не исках да пиша по темата, защото е достатъчно болезнена за мен, ама докторка наля доста горещо масло.)

Редактирано от Stefan на 27.05.03 00:58.