Искрица, и аз следя какво ще напишеш..макар да зная какво ще бъде.
Никой ,който не е минал през това не може и няма право да ти каже:"зная как се чувстваш"...Само Aлфа Ромео може да предположи колко ти е тежко и пак ще е далече от твоето лично преживяване...
Имаш и други деца...остани при тях..Те може би изживяват всичко дори още по-трудно..Дори и да са малки..им се отразява...
"Чудеса" не стават...Каквото Бог или природата са взели, не връщат обратно....
Недей "обвинява " мъжа си...Той всъщност ти помага...Колкото по-скоро "изгубиш надежда"..по-лесно ще приемеш нещата...
Знам че звучи ужасно и "бездушно"...и грозно дори...но това ,което те "убива" в момента е "надеждата"...
Не искам да ти опиша едно вероятно "бъдеще"...но мъжът ти вече си го е помислил и го е преживял...може би ...( не е само нежелание да се "занимава" с бебето,вярвай ми....)...Помисли...вземеш детенцето в къщи ,ако може да оцелее..Не може да сучи..храните го със сонда...Няма да расте "нормално"..няма да се развива нормално...След няколко месеца..може би до година..ще трябва да минеш през всичко това отново когато пак ти кажем.."нищо не можем да направим както в самото начало"...или да се събудиш един ден и да живееш с ужасната вина ,че ако не беше спала точно тази вечер..можеше да си спасиш детето...


Отново се извинявам и ,да си призная,...скрито се надявам да имате шанс...