Толкова съм обезверена,че не ми се говори с никой,не искам да виждам никой...Вие всички се опитахте да ме подкрепите,но явно съдбата е по-силна от всичко.Викам,крещя и вия от болка,но никой не ме чува.Казват,че майчината любов сътворява чудеса,а защо моята не може?...Детенцето ми е в София в Педиатрията.Магнитния резонанс,уви,потвърди резултатите.Лекарите казват,че не могат да помогнат в случая
Калоянчо продължава да е на сонда-все още няма сукателен рефлекс...Утре ще му правят още изследвания на мозъчето и очните дъна и казаха,че тогава ще могат да ни кажат някаква прогноза...
Ще полудея,не мога да се взема в ръце.А мъжът ми продължава да повтаря,че няма да позволи да го вземем в къщи,ако кажат,че прогнозите са неблагоприятни.И не иска да го пипа и да го гледа,за да не се привърже към него...Как да му обясня,че аз още от самото забременяване съм привързана към бебчо,обичам го ужаааааааасно много и не бих се разделила с него за нищо на света.
До последно ще се надявам!!!