която вчера ни казаха въз основа на изследванията е че най-вероятно това се е получило между 27 и 36 седмица от бременността.И не се дължи на инфекция,вирус или да е генетично.Казват,че сигурно е станал някакъв незначителен инцидент,през който за известно време се е прекъснал кръвотока от мен към плацентата и бебчето ми е останало без кислород.Казаха,че аз може би нищо не съм разбрала.Значи милото ми детенце се е развивало добре и в един момент всичко се обръща наопаки.Как да не искам да умра,като не успях да защитя детенце и да го родя здраво и жизнерадостно?
Забелязах,че мъжа ми е доста скептично настроен и дори си позволи да ми каже,че се чуди какво ще правим с детето,ако разберем,че няма да се развива добре и ще сме трябвало да се заробим.ИДЕШЕ МИ ДА ГО РАЗКЪСАМ!!!
Защото за мен няма значение нищо друго,само да е живичък и да си дойде у дома.Не правя разлика между него и батковците,та нали той е част от мен.
Вчера вечерта успях да поседя повече при Калоянчо и дори ми разрешиха да си го погушкам.Той е постоянно упоен,заради гърчовете и е много отпуснат.
Вчера ми дойде и кърма и му нося да го хранят с нея,но само със сонда.Само не може,а това е много важно.Казаха че ако започне да суче,шансовете са по-благоприятни.
Благодаря на всички вас,които изразявате подкрепата си и се опитвате да помогнете.Винаги съм вярвала във чудеса,а сега повече от всякога.Дори вчера и доктора каза,че понякога се случват неща,които медицината не може да обясни и каза да не спираме да се надяваме.