|
Мили момичета,аз родих на 17.05. в 12 40ч. един прекрасен син,който кръстих Калоян.Толкова желан и обичан...Раждането мина леко и безпроблемно и аз нямах търпение да гушна бебчо и да го закърмя.Когато ми го дадоха веднага му дадох гърда,но той не искаше да засуче.Помислих си,че като огладнее,ще поиска,защото другите ми двама сина веднага сучеха и нямах проблем.Не можех да се отделя от Калоянчо и цял ден и цяла нощ пробвах да закърмя,но не и не...А той беше отпуснат и само спеше,а от време на време потреперваше...Обърнах внимание на лекарите,че не яде,а те ми казаха,че няма страшно-да продължавам да опитвам.Но аз забелязах,че той въобще не се мъчи дори да захапе-просто не може и не знае как,за това има казах,че според мен няма сукателен рефлекс.Тогава вече те се разтичаха да правят всякакви изследвания-взеха ми бебчо да го хранят със сонда,защото започна да спада на тегло...А за мен и мъжа ми започна един ад и незнам дали ще свърши някога...Оттогава не спирам да плача...Гледаха бебо на ултразвук и казаха че има две големи кисти в мозъчето и това подтиска сукателен и гълтателен рефлекс,а същевременно бебчето ми започна да прави гърчове и мина на приспивателни и го сложиха в кувьоз.Ходихме на скенер по спешност и там още повече ни обезвериха.Казаха,че кистите са много и са се образували на място,където не се е образувало мозъчно вещество.Не знам как не умрях още тогава?...
Не искат да ни дават много шансове,много скептично са настроени и казват,че не са виждали друг подобен случай .Вчера мен ме изписаха,а бебо остана.Аз не исках да си тръгвам,но мъжа ми почти насила ме измъкна,защото в болницата бебо не е при мен,а аз само плача.И само ми казва,че имам и други деца и заради тях трябва да се държа.Но аз не мисля за нищо друго,само Калоянчо ми е пред очите-мъничък,безпомощен...а е толкова красив и оформен-нищо не показва да има проблем.Пък и цялата бременност ме гледаха на ехограф и винаги питах има ли проблеми и доктора ме уверчваше че всичко си е идеално.Питам се какво стана,господи и защо така се обърка живота ми-само за един ден.Сега съм в къщи и само като погледна креватчето и дрешките ,започвам да рева.Въобще нямам желание за нищо без моето детенце.С опразването на корема ми,се изпразни и душата ми...
Все още с мъжа ми имаме надежда.И той милия така се радваше,а сега плачем с кървави сълзи...В петък ще ходим до София,за да правят ядрено-магнитен резонанс и тогава евентуално ще ни кажат какви са прогнозите...Не искам да мисля за най-лошото,НЕ ИСКААААААААААААААМ.
Ако някоя от вас е чувала за такъв случай или знае някой добър специалист,нека ми напише.В най-голямата безисходица съм в живота си.Моля ви,ако някой може да ми помогне със нещо.Дори това да е само една молба за Калоянчо,или запалена свещичка...
Стискайте ни палци и дано Господ е с нас и бебчо да успее да се пребори...
Защото без моето бебче , просто животът не би могъл да е същият,нито би могъл да е живот.
Извинявам се на всички за тъжната тема,но имах нужда да споделя...
|
ИСКАМ ДА УМРА...
