друг случей, подобен на горния, но по-зловещ!

процедура по осиновяване (все пак не е ден-за-ден, а изисква много време и нерви), и жената забременява, а уж не би могла... в последен стадий на процедурата, тя се разнежва при мисълта за собствено дете и отказва/прекратяват осиновяването!
месеци по-късно в напреднала бременност губи детето и вече това за нея е фатално, защото не може и да мечтае за собствено дете повече! хубавото в тази история, е че на въпросните родители след отказа им е абсолютно забранено да осиновяват повече дете! така наречената "черна листа на осиновителите", която е разпространена в цялата страна! и мисля, че така и трябва да бъде, а не иде-ми-доде-ми! сега са разведени и тя е САМА, а колко съжалява само... но ето, че нищо не е случайно на този свят... и възмездие има!
възхищавам се на хора, които осиновяват и дават живот на несретните души! евала и само мога да се старая да се доближа до тяхната извисена емоционалност и доблест!
едиствения ми страх е, че ако някога имам финансовата възможност да осиновя дете ( за което много често се улавям да мисля), то ще е да проявя много по-голяма отговорност и себеотдаване, любов и нежност, отколкото за собствените си деца! трябва наистина да сме достойни за такава стъпка и дано с времето да съзреем за тази отговорност, а и ако е рекъл Бог, малко финансова лотария в наша полза, няма да навреди, защото за всичките ми деца, трябва да е поравно и безпристрастно разпределено! дано успеем!

иначе съм също съгласна, че трябва да се каже в най-ранна възраст за осиновяването! някак си е по-безболезнено за всички!

шапка Ви свалям и Ви прави чест! бъдете здрави!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите