Аз също мисля, че да осиновиш дете е велико дело.
За съжаление има хора страдащи от предразсдъдъци, които не могат да се пречупят и да приемат като свое дете, което не е тяхно биологически. Въпреки това смятам, че един такъв акт е спасение не само за детето, но и за неговите нови родители. Може и да ми се смеете, но мисля, че нищо в този живот не е случайно, всичко което ни се случва е брънка от веригата и взависимост от пътеката,която ще изберем и по която ще тръгнем понатам се определя бъдещето ни - нашето и на близките ни хора.
Сега ще ви разкажа една много тъжна история.
Имах едни съседи, които дълги години не можеха да имат свое детенце. Много се измъчиха тези хора. Накрая след много перипетии осиновиха момченце - красиво русо, синеоко ангелче. Бяха щастливи.
Не след дълго майката забременя. Никой не можеше да повярва! Бяха им казали, че това е невъзможно да стане! Но тя износи без проблем бремеността си и роди момиченце.
Всички си мислехме, че щастието им е пълно. Но все по-често започнахме да виждаме малчугана, които беше вече на 4-5 годинки да скита безпризорен по улицата. Мръсен, чорлав, кален, по тъмнината се шляеше сам...Никой не го викаше, тогава, когато другите родители почваха да викат дечицата си за вечеря. Вниманието на родителите му беше изцяло погълнато от "тяхното" ново дете, а него забравиха. Срещахме майката щастлива със своето момиченце-чистичко, нагласено, сияещо, а малчугна понякога вървеше встрани и малко по-назад от тях мръсен и запуснат и винаги начумурен все едно не е с тях. Тъжна работа.
Не след дълго майката се разболя от рак и почина. Сега и двете деца са без майка, бащата се пропи. Някаква братовчедка се грижи за тях.
Съжалявам, че пиша това, но като видях темата веднага тази история проблесна в съзнанието ми. Мисля, че нищо не е случайно и винаги има възмездие за постъпките ни. И за жалост тогава когато хората имат шанс, когато им се дава такъв за щастие от някъд си - те го пропиляват.
Може би ще кажете, че края на тази история е чиста случайност, че няма нищо общо със предходилите я събития, но аз вярвам, че има провидение.
И че никога не бива да се самозабравяме и в самозабравата си да причиняваме мъка.
Също мисля, че всяко добро което правим не остава невидяно и ни се пише някъде на сметката. Затова и тези хора, които осиновиха дете бяха възнаградени със свое. Но за нещастие те не го оцениха.

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.