Наши приятели си осиновиха дете вече преди 2 години, сега живот и здраве подготвят втора процедура за осиновяване на друго дете. Интересен факт е че самата жена е осиновена. Много е интересно да живееш в контакт с такова семейство защото за тях детето е тяхно и никой не би мигъл да ги убеди в обратното а погледнато отстрани детенцето до такава степен се е оприличило на родителите си и повтаря техните реакции че надали собствената му майка вече ще го познае. Та на неудобният въпрос ще кажат ли на детето че са го избрали мислят че е правилно да му кажат че господ им го е изпратил за да им е радост и опора в живота и още го наричат слънцето на дните им. Ще ми се обществото ни да порастне вече и да осъзнае тази велика мисъл за това каво означават тези деца за родителите си а не да се чуват гадни подмятания и шушукания.