|
За съпротивата на лекарите и на хората, които смятат, че щом като мнозинството го прави, значи е правилно
Белгийският психолог Пиер Дако в една от книгите си има глава озаглавена “Пациентът се съпротивлява”. При провеждане на психоанализа пациентът просто се съпротивлява, отказва (подсъзнателно, в повечето случаи) да се промени, за да не загуби сигурността (неистинска, за жалост), която му дават неговите бягства, заблуди. Ще заимствам леко това заглавие, с насока към лекарите и техните пациенти, които сляпо ги следват.
Искам да засегна въпроса за прословутото захранване на децата, както и редицата събития съпровождащи израстването на малкото отроче, радостта и гордостта на мама и тате. Може би ще стане дума и за толерантността в човешките взаимоотношения.
Опирането на системи за захранване, създаването на “режим” на децата, действането по правила, са белег на несигурността на родителите в това, което вършат. И тази несигурност е съвсем естествена! Не се раждаме научени, а това, че живеем доста разделени поколение от поколение (макар, че понякога това е предимство) ни кара да се чувстваме още по-несигурни. И тогава се обръщаме към този, към когото сме научени, че трябва да се обръщаме при проблем. Именно, към лекаря. Когато имаме дете, към педиатър. И той ни учи това, което той знае, а по-точно, това което са го учили. И дотук всичко изглежда наред. Но... Нас не ни интересуват как изглеждат нещата, а какви са.
Какво се получава, когато нашите чувства и мисли са в разрез с тези на лекаря и на обществото в неговото мнозинство. Конфликт, разбира се! Защо ли? Ами защото:
Първо, така са го учили. И ако той се осмели да се възпротиви, това означава да плюе по този, който му е дал хляба в ръцете;
Второ, така той си е гледал децата. И ако вземе, че се съгласи, че новото е по-добро, това означава да признае, че не си е гледал добре децата, а това е нещо, което почти никой родител няма да признае;
Трето, той е авторитет, не може да си позволи някой (пациент) да го учи. За съжаление съвременната медицина и съвременните лекари не са истински съветници, напътстващи пациента в стремежа му да намери най-добрия път за него самия, а са по-скоро безапелационни наставници, забраняващи това или онова, в името на “доброто на пациента”, като мнението на последния се посреща с досада, пренебрежение, а много често с открита агресия.
А къде е тук пациентът? Какво прави той, защо позволява такова отношение на лекаря към него? Защото е по-лесно! Защото, ако нещо се обърка, спокойно ще хвърли цялата вина върху лекаря, ще го обвини за абсолютно всичко, включително това, че предписва най-скъпите лекарства. И тогава съвестта му ще бъде чиста! Докога? Докато нещо не се обърка до такава степен, че не престане да вярва на този лекар, много често и на всички лекари, действайки на принципа “всички са маскари”.
И понеже в момента здравеопазването не е опазване на здравето, а лекуване на болното, за да не се стига до нежелани ситуации с краен характер, трябва да направим нещо и то навреме. Ако не сме доволни от лекаря, не е зле да го сменим, без да се притесняваме, че ще го обидим. Ако се обиди, значи със сигурност сме на прав път, този лекар не е за нас. Ако не желаем да го сменим, понеже “този е зле, ама има и по-зле”, тогава да си сърбаме попарата и да не се оплакваме.
Отнесох се малко, да се върна на захранването. Системи – американска, българска, руска, нова руска, африканска, индийска ... Всякакви ги има. Коя е най-добрата? Не знам. И никой не знае кое е добро за ДРУГИТЕ, поради което трябва да избягва да дава съвети. Но трябва да знае кое е добро за него самия. И за децата му, разбира се. Ако не знае, да търси. Да опитва. Постоянно. Дори с риск да сбърка. Нищо не се дава даром, всичко става с усилия. И от нас зависи тези усилия как ще ни се сторят – като тегоба или като лекота.
Възхищавам се на малките деца с каква неуморимост питат “ЗАЩО?”. А ние, възрастните не смеем да попитаме лекаря “Защо?”. Може би за да не ни отговори както ние отговаряме на децата – “Ами защото така!” Всичко се връща на този свят май, а?
Какво да се прави? Мислете, драги майки и татковци, мислете хора, вие сте хора и трябва да мислите! Колкото и трудно да ви се струва, мислете, само по този начин можем да станем по-добри. След като сме си загубили усещанията за това как нещата да стават естествено, без усилия, тогава трябва да положим усилия и да мислим. И да се надяваме някой ден да започнем пак да чувстваме.
Това последното звучи като съвет, може да не го взимате предвид.
Успех!
И нещо за завършек. Бъдете толерантни към различните.
Никога не спори с тъпак, хората може да не забележат разликата.
|
За съпротивата...
