думи и от мен, Дебра...
Подобни събития - като тези, които споходиха клуба тия дни - не променят ситуацията в него, не променят нищо (сама виждаш, че младите мамчета си пишат и споделят проблемите както преди)... Те променят хората - променят теб, променят Палм, променят Додо и общо взето - само нараняват, без после да лекуват раната с нещо позитивно.
Това, което те извиси в моите очи, е приятелството. Прекрасно е когато ценностите определят поведението на човека - ти си точно такава Дебра! И ти го казвам, не само защото толкова много харесвам Додо, а по-скоро затова, защото ужасно много ценя приятелството (само по себе си) и виждам как лично приемаш нападките срещу нея - дотолкова, че си готова да зарежеш каузата на модерирането в името на каузата на истинското приятелство, да защитиш тънката и неуловима нишка между вас, която носи щастие. Честно казано, направо завиждам на Додо, че си има една такава искрена приятелка. Но най-много завиждам и на теб, защото носиш такава душа - достойна за най-доброто - която в името на нещо абстрактно и толкова трудно постижимо (като истинското приятелство) може да бъде лунната пътека, която да те води към мечтания живот.

Поздрав: Стефан от Бургас

BTW: Не разбрах защо още от началото зае такава отбранителна позиция - на какво разчиташ, на добрите намерения на хората ли? Те добре знаят колко ранима е Додо е как въобще не би си позволила да изтрие ничие мнение. Тя е толкова благородна - затова и някои я нападат - защото знаят, че лесно ще я уязвят. (Виждам, че и ти вече започваш да приличаш отчасти на нея - тя просто влияе на всички ни, без сама да го иска.) Не приемам решението ти за окончателно, както и мнозина тук. Но най-много се надявам да се държиш докрай за ценностите - а приятелството и любовта са сред първите! Така поне ще имам крехката надежда, че животът си струва да се живее заради такива хора като теб.

Пак аз

P.S. От любимия ми поет:

Небето се съблича със безмилостно
спокойствие... Тъй нечовешки хубаво
се извисява ръстът му - без никого
да унижи - за да изтъкне себе си.
Какво по-недостъпно и по-нравствено!

Христо Фотев "Сантиментални посвещения" р1967

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите