|
|
| Тема |
 Чудно, колко чудно... |
|
| Автор |
medusa (Мамино Меде) |
|
| Публикувано | 22.03.03 20:53 |
|
|
|
Тялото е съвършена машина. Знае как да създаде нов живот. От две мънички клетки. Разбира се, и Бог има пръст в тая работа. Трябва да изпрати душата на новия човек. Мисля си, колко бременности профучават покрай ушите и очите на някои незаинтересовани бъдещи “майки”, “майки”-паникьорки и “майки”, които биха предпочели отрицателния тест. Не трябва да се пропиляват тъй тия девет месеца. Хич не трябва. Не помня да съм имала толкова интересно преживяване, колкото това, някой да живее в корема ми. Истински жив човек. Моят любим казва, че съм като шоколадово яйце “киндер сюрприз”. Толкова е весело да усетиш как мъничкото детенце отговаря на почукването ти и как се ослушва да чуе гласа ти. Вече осем месеца не ми омръзна да слагам ръка на корема си всеки път, щом усетя как милото ми дете се движи и живее там вътре. Жал ми става като се сетя в какъв ужас някои жени и момичета преживяват бременността си. Пропиляват я най-безсрамно. А аз нямам страхове. Щом Бог ми е пратил нов живот, аз ще го подслоня и приютя с цялата си любов. Щом тялото ми знае как да създаде ново тяло, то знае и как да го изкара навън.
Всяка минута от бременността си досега преживях пълноценно и съзнателно, защото знам как имаме навика да оценяваме нещата едва когато отминат… Съвсем скоро всичко това ще бъде минало и ще се радвам на нова ситуация – малко безпомощно бебе извън мен. Ако можех някак да поема от тия девет месеца още повече… та да ми остане още по-ярък спомен…както казва баба ми – да ми държи влага задълго. Ако можех да поема от всичко по още повече… и от бебето, и от детето, и от порасналият човек…
И всички тия неща… те са истинско щастие. А всяка жена може да създаде живот. Всяка жена може да създаде щастие и любов. Тогава, защо никъде не виждам щастливи майки като мен? И защо те позволяват на страховете си да надделяват над чудото, което могат да правят?
Как съм? Много добре. Чудесно даже. Ако реша, и аз мога да се оплача от нещо си. Обаче няма смисъл просто. Животът си минава някак си. И който и път да избера, все ще стигна до същото място. Просто гледката ще е различна. Дано и детето ми разбере как да бъде щастливо като мен. А няма как да му обясня това, освен ако не го види на живо.
И трудно било в нашата държава… А защо тогава в другите държави майките се държат по същият неадекватен начин и пак не са щастливи? Нали ви казах… все до същото място се стига. По различни пътища. И тогава чак се вижда, че нищо не е имало истински смисъл. Само миговете на радост и присъствието на любимите и децата ни с всичко от тях – и лошото и хубавото. Щастието и Болката. Нищо повече няма значение.
| |
| |
| 
|
|
