Въпросът е принципен, който обаче има практически последици.

"Каквото повикало, такова се обадило" и други подобни поговорки обобщават едно: Както се държиш с хората, така се държат и те с тебе!
Ако тръгна към един човек пълна с предразсъдъци, той веднага усеща, и се държи резервирано. Значи със сигурност няма да установим добър контакт, защото такъв контакт просто е обречен от самото начало.
От друга страна, ако аз съм отворена към всички хора и към всичко въобще, шансовете да науча истинската същност на човека(защото в момента говорим за хора, но се отнася за всичко в живота по принцип) са огромни.

Едва след като опозная този ЧОВЕК, аз мога да си правя изводи какъв е той, и дали да общувам с него или не. Въз основа на личностните му качества, а не въз основа на външни белези.

В заключение, че мога да говоря часове по тоя въпрос, един пример, следващ твоя път на логика:
Преди години доста коли се откраднаха по Германия от българи.
Следователно българите са крадци.
Ти си българка.
Следователно ти си крадец, като всички българи.

Тая логика ме плаши, не ми харесва и не искам да бъда поставяна под никакъв общ знаменател с никаква група хора. Следователно и аз не поставям никой под общ знаменател.

Първо опознавам човека, и след това спокойно мога да си правя изводи за него, приятни или неприятни. Но не и преди това.

Ако оригинал ви е неприятна, имате пълното право и лични основания да я критикувате. Но, моля ви, не го правете на основата, че тя е циганка, просто звучи плоско.

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.