Моят син тръгна на ясла, когато навърши 1,6г. В началото-плачеше доста. За боледуване- да не коментирам- то се разбира от само себе си- нова среда, нови вируси и т.н. Ех, ако ме чуе сега една моя позната, знам че веднага ще каже: "е, не с всички деца е така. Виж С., например- той досега веднъж не е боледувал". Така-е има и такива деца- рядкост са.
Това го пиша в случй, че боледуването е основното ти притеснение.
Така само ще ти дам за пример още нещо. Значи в ДГ(не, че вкъщи не) детето ми се научи на самостоятелност- не дава никой да го мие, храни, облича- АЗ МОГА! Така- нашият хубавец беше за няколко дена-беше болен при баба си (свеки- с добри чувства) -само за през деня. Така разглезотен от нея, че ми разби "системата" за пет месеца назад -сега яде- ако тати го храни, или мама -според зависи. Отваря си устата за ядене, само ако не ни е сърдит нещо и тям подобни бабини лигни. На 3г.- мъж.
Абе я на ясла с децата!