Съвсем права си. И аз съм сигурна, че е най-добре малката да се оправя сама. На нея в общи линии не й правят впечатление подобни случки - става и заминава и изобщо не и пука (все още). Обаче аз седя и ми е тъпо, защото ми е жал. А и ситуацията не беше от тези, за които пишеш - двегодишните каки просто решиха, че е много забавно да я бутат, не по невнимание (това изобщо не би ме натъжило), ами просто ей тъй на, вероятно защото е по-малка и й личи. Как да отреагира човек в такава ситуация?