|
|
| Тема |
 Статия за кърменето |
|
| Автор |
Пaлмиpa () |
|
| Публикувано | 18.01.03 21:58 |
|
|
|
Ето какво ми попадна в една статия на професор Никола Мумджиев за кърменето.
“…..Кърменето е двустранен процес, в който участват и детето, и майката/има си хас да не е така!/. Поради това кърменето дава отражение и върху двамата. Оказва се, че жените , които кърмят, са с по-развито майчинско чувство/олелеееее!/. Те по-рядко страдат от психически смущения, по - естествени са, по-женствени, излъчват топлина и сърдечност не само към своята рожба , но и към околните/бря, да му се незнай!/.
Американските психолози /абе тия американски психолози нямат ли си друга работа?/, които са изследвали поведението на некърмещите , са установили, че са по - делови, и по-малко чувствени. Те не са доволни от ролята си на жени и правят всичко възможно чрез постъпките и поведението си, чрез маниерите и дори с прическите си да приличат на мъжете/въх майка!!!/. Кърменето като физиологична функция ги дразни и те го считат “присъщо на животните , а не на човека”, макар, че не винаги го признават. Тези жени са по-слабо привързани към семейството си и обикновено не са добри домакини.Не умеят да съчетават задълженията си на съпруги и майки със социалната роля на жената.”
Направо ме разби!
Аз като се посамоанализирах установих, че верно мразя да готвя и гладя, обаче съм много привързана към семейството си, синовете си обожавам , и засега мъжът ми не се е оплакал, че не се справям със задълженията си в онова последното изречение. Косата ми е средно дълга, имам и няколко поли в гардероба си, значи все още се идентифицирам като същество с умерена поне женственост. И определено не приличам на мъж, още по-малко на болонката си /визирайки я като животното в къщи, между другото тя не искаше да кърми, а не аз, помня, щото родихме с малка разлика отрочетата си/.
  
Останалата част от статията е естествено в прослава на кърменето.
Ако искате и нея ще ви я набера.
И той разбра колко хубаво е било тогава, когато е било толкова лошо...
| |
| |
| 
|
|
