Момичетата вече ти казаха, че е рано за усещане на бебето. Моят юнак, който още не се е родил, ама за такъв сме го нарочили, прорита бая късно. Към 16 седмица мислех, че го усещам, но скоро разбрах, че само си въобразявам. Към 22-23 седмица вече сериозно се притеснявах. Обаче се размърда, де. Сега е толкова голям, че японският видеозон, на който го гледаме, дава въпросителни знаци, само на един от размерите е отчел 40седмица и 5 дена, а аз съм в 37-38 седмица. Та така, смях голям, лекарката рече да не го охранвам вече, а да го раждам, ама на него му харесва, не ще да мърда.
Обаче в началото не беше така - болки, ниско носене, задна плацента, не щеше да се вдигне, нещо не се виждаше, даже прокървих незнайно откъде. Само проблеми и нерви. Обаче сега само чакам и всичко е назад.

Хей, ти си в трудните дни, зная как се чувстваш - като мене - гледаш заветния седми месец и думите, че сега и да го родиш преждевременно, се води раждане , а не аборт. Помниш ли онова бебе, Есмералда ли беше, не зная, нещо латино, иначе ромче милото, то оцеля, родено в началото на 5 месец, сега е човечка, зная, защото контактувам с болницата, в която го отгледаха, след като го прехвърлиха в София.
Съвременните методи са наистина сериозни, само бъди спокойна.

А тестове аз не посмях да си правя, това ме изнервяше ужасно, но резултатите на всички мои познати, минали през разни тестове все бяха добри.

Хубаво е да се усещат бебетата, особено в началото. Към края......може да се поспори - моят юнак прави с корема ми ужасни неща, не може да рита, защото му е тясно, но се протяга и ми намеква, че има нужда от пространство с едни силни удари, дето ми изкарват въздуха или ако са към пикочния мехур, ме карат да тичам в тоалетната по няколко пъти нощем.
Ще видиш колко е забавно

Успех и кураж!!!
Всичко ще мине - на мене така ми казваха и много ме дразнеха с тази увереност, но...оказа се истина.

ВРЕМЕ Е!!!