|
Вчера на 30ти в 19.35 родих прекрасно малко момченце - 2960грама, много розово и хубаво :)
Раждането премина прекрасно, всички вече сме си у дома, даже и сме се наспали след многото емоции :)
Не ми е дошла още кърмата, но се надявам това да стане скоро , сядам си много удобно на стола, и въобще дай Боже всекиму такова раждане като моето!
Докато почувствах контракциите (нещо като менструални болки - много леки) пратих таткото да нагласи колата, понеже се притеснявах за това че не сме много близо до родилното, а аз влязох във ваната в една голяма пяна с много балончета :) Там останах сигурно не повече от 10 минути понеже контракциите ми макар и слаби станаха на 3 минути за много кратко време и тръгнахме към родилното.
Като пристигнахме на прегледа ми казаха, че имам 4 сантиметра разкритие и ако искам сега е момента да ми сложат упойка, защото после ще е късно. Предложиха ми нещо съвсем леко - Петидин (или нещо такова звучеше- аз не исках епидурална). Тогава контракциите ми изведнъж станаха много по - болезнени и аз се съгласих- но докато се преместихме в другата стая за поставянето на упойката и раждането (т.е. в родилната зала която приличаше на луксозен хотел с джакузито, двойното легло и т.н.) аз почнах да усещам че нещо ме напъва да ходя по голяма нужда в тоалетната и болките станаха УЖАСНО силни изведнъж и вече на 1 минута- но пак за по 10-15 сек. само. Лекарката каза- "Я дай да погледна" И се оказа че съм със 8 сантиметра разкритие за има-няма 5 минути. Усмихна се и ме помоли да пукне мехура, аз се съгласих и водите се показаха - ЗЕЛЕНи! Тогава ме сложиха на една количка-стол и ми каза само да си стисна краката и да не напъвам в никакъв случай , а да дишам през носа да не изтървем бебо в краката ми и хукнахме към някаква друга родилна стая където имат апаратура за реанимиране на бебета - не ми остана време да се изплаша даже! Докато легнах на масата бебо вече излизаше - таткото стоеше с докторката и ми обезняваше как се показва главичката при контракциите , и че има косичка и че се връща след контракциите обратно в мен. Нямаше нито кръв нито някакви страхотии - като напъвах викнах някой друг път - ама незнам от болка ли или от това че някак естествено ми се викаше като напъвам :) Всички ми се радваха, а аз молех да ме срежат да не ми се пръсне предната бродерия от БГ, защото чувствах как се разтяга силно - но лекарката ми отказа с думите - "Ще издържи, не се притеснявай, ако има опасност ще те срежа".
Излезе права - след още един напън главичката беше навън, аспирираха бебо, както е още в мен, след което го завъртя леко и го извади цялото. Сложиха ми го на голия корем и аз си го гушнах! ОЛЕЛЕ КОЛКО БЕШЕ ХУБАВО! След това излезе плацентата - изпразниха ми мехура с катетър (аз това после го разбрах за катетъра- не го бях усетила, чак като излезе урината разбрах че са ми го направили) - каза, че плацентата можела да излезе само ако е празен мехура и затова го направила. Разгледахме я заедно, показа ми каде е било бебето, каде е била закачена за мен и я махна.
След това ми заши някакви леки цепнатинки по 1см от предните шевове - но явно е много леко, понеже си сядам спокойно и нищо не ме боли.
След това ми махнаха дрехите и както сме с бебо (взеха го само за Абгар теста и да му капнат капки в очите, и да му дадът витамин К и да го претеглят) и ме облякоха както съм с голото бебе на корема- да съм го топлела, и главичката му да е между гърдите ми. Казаха ми да поспя ако искам, да кърмя и да правя каквото си искам, но бебо да е до мен постоянно - Това тук се нарича "Кенг`уро" - и се поощрява всячески контакта майка-бебе.
Ами май е това :)
Всекиму такова раждане желая - докато ме заболи и родих :) Е , само можеби зелените води да се пропуснат, но явно нямаше проблем и с това.
Сега ме тревожи това че бебо ака, ама май не е пишкал в памперса и такива работи.Много не му се суче и спи, а и аз нямам и кърма, ама не искам да му давам още бутилка, и му давам да суче като е будем колкото коластра има.
Отивам да му се радвам сега:)
|
родих !!!!!
