И ние се убедихме че не е нужно да е все на ръце. Имаме си едно столче с което я разнасяме насам-натам (все с поглед към нас) и тя много се забавлява. Провеждаме и много интересни разговори. Аз казвам нещо, тя гледа учудено и след това "отговаря" и се усмихва. Преди само казваше бррр и агу а сега е добавила и доста нови сладки звучета... Вече си имаме Йоанка-сладуранка а не калпазанка :))