между първи и втори курс в университета работех - продавах книги на Славейков :-)))
после отидох да живея с мъжа ми и имахме достатъчно пари, за да ми остане само следването...

забременях на 20, планирано (омъжих се на 18....), следвах, имах стипендия, мъжът ми беше завършил отдавна и работеше, родих на 21, после пак на 22 - не ми се отрази кой знае колко на следването - заради децата не съм прекъсвала - само се дипломирах две години след като си взех държавните изпити - при нас има и едното и другото......
а тогава все още трябваше да се ходи на упражнения, сега поне в СУ няма заверки - минимум от две години
е, не се явих на конкурси, но по-скоро от собствена глупост, отколкото заради децата.....
започнах да работя като редактор и коректор на 23 - второто дете беше на 8 месеца, първото на година и 9..... не ми е било лесно, отначало хазяйката ми бягаше от работа, за да мога аз да изляза да работя........ но пък от самото начало се ориентирах към работа вкъщи, вторият работодател наложи изискване да ползвам компютъри никакви хартии и досега си караме така - на 27 съм, имам и трето дете, работя основно вкъщи и основно на компютър - това е работата, която ме храни реално - децата не пречат да работиш или да учиш - децата пречат да правиш скокове, за които се иска да ги оставиш друг да ти ги гледа - на мен това ми пречи - не искам да ги тропосам на прабаба им за цяла зима, а аз да се подготвя за някой конкурс примерно, защото ми е по-важно да си общувам с деца, които са добре възпитани и приятни - по мой вкус :-))) а възпитанието, което им дава моята баба.......... мдааааа
значи конкурсите ще почакат..... от друга страна, ме е яд да гледам какво изпускам в професията, затова съм си намерила добър вариант - свободна аспирантура - не взимаш пари от държавата и ако ти се работи - работиш, ако те мързи или переш гащи и чорапи - сърдиш се на себе си...
но децата винаги са ми били по-важни.... аз на 18 се чувствах напълно готова, но мъжът ми се нуждаеше от дълга термична обработка, хем беше на 28 :-)))))
въпрос на предпочитание е

Парадокс воспитания в том, что хорошо поддаются воспитанию те, которые не нуждаются в воспитании.