Малката Теодора изпревари термина и се роди на 11.11. следобед! Красиво пухкаво бебе, 49 см, 3,450 кг!
Раждането: ами не беше леко. Контракциите започнаха в 4 часа през нощта, още първите бяха на 5 мин, с продължителност 1 минута: изобщо нямаше такова нещо че започват на по 10 мин и т.н.: неща, които пишат в книгите. В 9 ч. имах 2,5 см разкритие. Оттам нататък започна голямото чудене дали ще раждам секцио или нормално. Прегледаха ме 3 доктора от Майчин дом и тримата казаха: "много голям корем бееее , ще чакаме до последно и ще решим". И така на 5 см разкритие ми сложиха епидурална упойка и система за забързване на контракциите: е тази система я проклинах до края на раждането, защото упойката не хвана и след един час и половина се установи, че катетарът с упойката се е извадил. Този час и половина бях с много силни и чести контракции. След това ми сложиха нова упойка (как се стои мирно при такива контракции само който ги в изживял знае), която после разбрах, че била спинална. Тук бях чела ужасни неща за спиналната, но всъщност си бях подвижна, пак си чувствах свиването при контракциите, но не чувствах болка. Съвсем както би трябвало да е и при епидуралната. След това всичко беше спокойно, само дето не можех много да напъвам: нали като си с упойка по принцип това е проблем... Трудно стана, защото съм с много тесен таз, но все пак успях да родя нормално и въпреки че престоят в Майчин дом след това беше кошмарен, не съжалявам, че избрах тази болница, защото екипът за раждане се състоеше само от професионалисти. Така че малката шушулчица се роди в 15,10 часа и проплака веднага.
Нашият татко присъства на раждането, издържа до края и не припадна Много съм доволна, защото подкрепата е наистина невероятна, но мъжът трябва да си реши, защото ако мъжът не е подготвен, няма да издържи психически. И докторът каза, че са единици тези, които остават до края на раждането, а и моят съпруг, който беше толкова подготвен и убеден, и освен това е психически много стабилен каза, че най-накрая за малко да излезе, мислел, че няма да издържи.
Ами това е, момичета! Сега сме си вкъщи и си се радваме. Наистина няма по-голямо щастие.
Още нещо: информацията от този клуб ми помогна ужасно много, но все пак смятам, че би била много полезна някоя статия за първите няколко дни: за количеството вода, което да се пие в началото след раждането, за плодовите сокове, които да се ограничат при започване на кърменето, за водичката, която да се дава на бебето: такива основни практически неща, а не само как да гушкаш бебето...
Благодаря на всички вас за подкрепата през цялата ми бременност! Тези 9 месеца щяха да минат по съвсем различен начин, ако не можех да споделям всичко, което ме вънува, с вас!
|