|
Най-общо комуникативните нарушения, срещани в детска възраст могат да се разделят на:
1. говорни - по правило като преобладаващ симптом е увреден само един от компонентите влизащи в реализацията на говора, например само артикулацията или само фонацията.
2. Общоговорни - специфичното при тях е,че е увреден координираният процес между дишането, фонацията и артикулацията, необходими за нормалното устно изказване на всеки човек без значение каква е причината, например цепнатина в областта на артикулационния апарат или парализа/пареза. При отклонение и в темпа на говора освен изброените параметри - заекване…
3. Езикови (на устния език) - специфичното при тях е, че се наблюдава дефицит или забавено развитие на всички компоненти, влизащи в езиковата система - фонология, морфология, семантика, синтаксис и прагматика. Причините могат да бъдат от различно естество (вродени или придобити).
(*Езикови нарушения могат да се наблюдават и при възрастни хора след изкаран: инсулт, черепно-мозъчна травма, тумор, менингит, енцефалит…)
4. Езикови (на писмения език) - проявяват се в затруднения или невъзможност за усвояване на писмените символи. Намират израз като проблеми в писането (дисграфия), четенето (дислексия) и смятането (акалкулия).
***Виж Диагностична класификация на комуникативниите нарушения при деца и възрастни, гл.ас А. Георгиева, СУ "Св. Климент Охридски"
Неправилното изговаряне на звукове е често явление при децата от предучилищна възраст (ПУВ). Много от съгласните се оказват трудни. За да улеснят своето общуване децата ги изпускат, произнасят ги неточно или ги заменят с други по-лесни за артикулация. Това е нормално тъй като овладяването на речта е сложен и продължителен процес.
Фонологичната способност на детето се развива в две модалности: разбиране и продуциране. Още от 1-те дни на своя живот то започва да различава речта от другите звуци в заобикалящия го свят и по различен начин да реагира на нея. Към 3-я месец разпознава гласа на майка си. Почти по същото време, а може и по-рано започва да се усмихва и да гука издавайки нисък, нежен гласен звук. Най-често това е /У/. Малко след него идват и останалите гласни звукове /а/, /о/, /е/,/и/,/ъ/.
Ранната поява на /у/ се обяснява с добре развития сукателен рефлекс.
Детето с любопитство се заслушва в гласа си. То чува околните, имитира ги, а даже запомня звукове и думи, които не разбира. Формите на ранна комуникация се подпомагат от показване или посочване, опипване, докосване, интонационни форми и все по-систематични вокализации.
Началото на фонетичната продукция се осъществява с появата на лепета към 5-6 месец, когато детето започва игра с не винаги разбираеми звукосъчетания, най-често между съгласни и гласни (СГ). Получават се комбинации от типа: "ма-ма", "та-та", "ба-ба-баб", "да-да-да", "нана", "па-па"…Обикновено този процес продължава до 12 месец, а после затихва. Речта се появява не изведнъж, в определен момент, а постепенно случайните звукове се заменят от сигнали, носещи определено значение. Думите се появяват като обозначения на действия, предмети и явления. За начало се отбелязва края на 1-та година, но има и много нормални деца, които започват да говорят значително по-рано или значително по-късно от посочената възраст.
Първите осмислени думи са лесни за произнасяне и са от типа "да, дай, мама, тате, пате, бате…".Предпочитанието е към сричка, състояща се от СГ, която да се удвои или леко видоизмени.
С развитието на детето многообразието от думи нараства. Към 2-3 годишна възраст то започва да ги комбинира. Появява се съкратен вариент взет от изреченията на възрастните, който се състои от съществително име и глагол. Н-р "дай вода, пия сок, тати иде…". Това е характерният за тази възраст телеграфен стил. Тук по правило се изпускат предлозите, членовете, съюзите.. От звуковете все още трудно и неправилно се реализират съскавите (с-з), шушкавите (ш-ж) и африкатите (ч-ц, дж, щ..). Възможно е (р) и (л) напълно да липсват.
В тази възраст се наблюдават и особен вид метатези, където цялостния облик на думата е нарушен, обикновено в огледален вид. Най-често в разговор детето не забелязва този тип грешки. Например "няма=мана, гъба=дъба, шарен=рашен…".
След изобилието от думи около 3 годишна възраст се появяват и простите изречения, които постепенно се разширяват и слагат началото на по-сложни изказвания.
Към 4 г започва началото на сложното изречение, а към 5 г се срещат сложни семантични и граматични конструкции.
През 6-та и 7-та година до тръгването на училище или в 1-те месеци от постъпването на детето в училище, звуковата система трябва да е пълна и да съответства на нормата за родния език. Това означава, че детето трябва правилно да изговаря всички звукове. Всяко изопачаване, липса или замяна на звука може да се възприеме като нарушение на артикулацията.
В общ план за родителите е полезно да знаят, че:
- до 2 г детето трябва да казва думи, дори и да не са много ясни
- до 3 г да разменя думи с майката, неговите близки и те да го разбират
- до 4 г да го разбират хора извън семейството
- на 5 г да използва граматически правилни изречения
- на 6 -7 г не би трябвало да има трудности със звукопроизношението.
Нарушения:
I. Дислалия-Нарушения на артикулацията
Проявява се в липса, замяна или неправилно произнасяне на един звук или групи звукове. Н-р липса на (р) = аротацизъм, замяна на (р) с (л) = параротацизъм, неправилно изговаряне на (р) - гърлено, билабиално…, или (р) + (с-з) + (ш-ж)+(ц-ч). Гласните не са увредени.
Причини:
Функционални - неправилен говорен модел в семейството, занемареност, многоезичие в семейството, неточност във слуховото възприятие и внимание по отношение на звуковете, "мързеливи" челюсти, устни и език..
Органични - органични дефекти в периферните говорни органи (челюсти, устни, зъби, език, твърдо и меко небце). Н-р -къса подезична връзка, прекалено тясно и високо или ниско и широко твърдо небце, бразди по езика, прекалено тънки или дебели устни, свръх издадена напред горна челюст над долната и обратно, други..
II. Афония-Дисфония - Нарушения на гласа (фонацията)
Изразяват чрез отклонения във силата и височината на гласа, тембъра и самите качества на гласа.
Гласът в норма трябва да обезпечава ефективното общуване, да бъде приятен за слуха, да са налице нормален устен и носов резонанс, да бъде достатъчно силен, а височината му да съответства на възрастта, пола и размера на тялото. Причините за нарушенията на гласа могат да бъдат:
Функционални: психически фактори-особености на личността, особености в характера, емоционална нестабилност, истеричност..; подражание; неправилни говорни навици; лоша хигиена на гласа; патология на жлезите с вътрешна секреция; алергии, заболявания на ГДП; предменструални състояния; ранно полово съзряване и др.
Органични: при органични изменения на гръкляна и гласните връзки, н-р аномалии в строежа (вродени или придобити),асиметрия, съединителнотъканни аномалии, различни новообразувания (полипи, кисти, възли)…; при увреда на небно-глътъчния клапан, н-р проблеми в областта на мекото небце и задната стена на глътката…; при неврологични нарушения, н-р парализа/пареза, миастения, разсеяна склероза; умствена изостаналост, загуба на слуха…
III. Ринолалия - Нарушение на тембъра на гласа и звукопроизношението в резултат на анатомична увреда в говорния апарат. Предимно вродена цепнатина на устната и/или небцето с различна степен на тежест (пълна, непълна; едностранна или двустранна, измерва се в 1/3..). Възможно е да се получи и при неправилно функциониране на велофарингиалния клапан без наличието на парализа или пареза на мекото небце. Характеризира се с отклонения в дишането, фонацията и артикулацията. Възможно е да страдат и гласните и съгласните звукове. Най-трудни за реализация се оказват звуковете изискващи най-голямо интраорално налягане в устната кухина.
IV. Дизартрия - Нарушена координация на говорния процес, обусловена от огнищни увреди на централната или периферна нервна система. Включва нарушения на дишането, фонацията и артикулацията (Г+С). При деца най-често е симптом от сложната клинична картина на заболяването детска церебрална парализа. Получава се в резултат на остри поражения на ЦНС преди, по време или непосредствено след раждането. Има неврологичен характер и симптоматика, която включва паретични, тоносови, координационни или сетивни нарушения. Може да се срещне в комбинация с други заболявания, н-р епилепсия… В зависимост от продължителността и тежестта на заболяването може да даде и отражение в развитието на езиковата система при детето.
V. Заекване - Нарушение на плавността и времетраенето за изговаряне на езиковите единици. Характеризира се с блокиране на говора в резултат на спазми, които могат да бъдат на различни нива: дихателно, фонационно, артикулационно. Възможно е са има блокиране върху един звук или група звукове, най-често това са преградните (п, б, к, г, х, т, д) или отегчително повторение на един звук, сричка или дума. Причините са дискусионни. Обикновено се свеждат до: обща и индивидуална предразположеност. Има се предвид - степен на развитие на НС, бурно говорно развитие на детето (Н система не е готова да поеме обилния лингвистичен материал), социална обусловеност, неуравновесен тип ВНД, невротични състояния, при лица с дискретна органична микросимптоматика и др…
Заекването се повлиява от следните фактори:
- възрастов - 2 - 5 г; 7-8 г; 12 - 17 г; 20 - 23 г
- заболявания и травми - неврологични, инфекциозни, соматични, травми на главния мозък и др…
- психотравма - наличие на доминираща стресова ситуация
Във връзка с причината заекването бива: невротично (на базата на травма, стрес), неврозоподобно (при дискретна органична микросимптоматика, н-р при недоразвитие на езиковата система на фона на органичен проблем във водещото за речта мозъчно полукълбо…) и по-рядко смесено. Съществува и т нар физиологично заекване между 2/3 - 4 г възраст, което постепенно отшумява…
VI. Алалия - Специфично езиково нарушение - Нарушение, което се характеризира с късно начало на речта и атипично за възрастта развитие на езиковата система. Развива се на фона на органични поражения в доминиращото за речта мозъчно полукълбо (обикновено лявото). Характеризира се с дефицит в развитието на фонологията, морфологията, семантиката, синтаксиса и прагматиката. Съпътства се от дефицити в развитието на сензорната система (видове агнозии) = дефицити в зрителното, зрително-пространственото, слуховото и тактилно възприятие, внимание и памет, както и от двигателни дефицити, отразяващи се най-вече на развитието на общата и финната моторика (видовете праксис). В зависимост от локализацията на увредата водещи могат да бъдат следните симптоми: двигателни (моторни, експресивни), сензорни (импресивни) и смесени. Не се наблюдават нарушения в дишането и фонацията. Среща се при деца със съхранен слух, нормален артикулационен апарат и първично съхранен интелект.
Разпознаване: патологичен лепет, късна поява на първите думи, беден речник, на 3-4 г се забелязва явен говорен недостатък.
VII. Афазия - Придобита в детска възраст в резултат на черепно-мозъчна травма или вирусно заболяване. Наблюдава се разпад на развитата езикова система по всички нейни параметри фонология, морфология, сематника, синтаксис и прагматика. Засегната може да бъде и писмената форма на езиковата система. Съпътстващи са поведенческите отклонения.
*Съществува и при възрастни в резултат на инсулт, черепно-мозъчна травма, менингит-енцефалит, тумори..
VIII. Дислексия - навъзможност или специфични затруднения при четене. Проблемите могат да бъдат на ниво буква, сричка, дума, изречение, текст. Среща се при деца и възрастни.
IX. Дисграфия - Невъзможност или специфични затруднения за писане. Проблемите могат да бъдат на ниво буква, сричка, дума, изречение, текст. Среща се при деца и възрастни.
X. Акалкулия - Невъзможност или специфични затруднения за смятане и сметни операции. Среща се при деца и възрастни.
XI. Обучителни затруднения - Несъответствие между постиженията на детето в училище и интелектуалните му способности подходящи за възрастта. Изразяват се предимно в невъзможност за четене, писане, смятане и боравене с учебното съдържание, както и в дефицит на вниманието и проблеми с поведението. Често се срещат във връзка с хиперактивен синдром с дефицит във вниманието. Специфичното е, че интелектът на детето е в норма, анализаторните му системи (зрителна, слухова, двигателна) са запазени, липсват емоционални отклонения.
При съмнение за някое от описаните нарушения се обърнете за компетентна помощ от логопед, специален педагог, психолог, невролог или към личният ви лекар.
|
Нарушения на Речта и езика