При мен бебето не се получи съвсем планирано , но пък желание не ни липсваше с таткото. Предварително ще кажа , че сме и бяхме тогава абсолютно независими от родителите си - финансово , живеем сами ...
Та накратко - 2 отрицателни теста за бременност , прехвален гинеколог , който в 5-а седмица ми обясни как имам поликистоза , възпаления (?!) и затова "няаш мензис , малката" + лекарства , които не пих решена преди това да чуя и второ мнение ...
Събираме роднините да им съобщим радостната вест и познай! Свекърва ми се хвана за сърцето , получи нервна криза , че и било рано да става баба , не се била наживяла и т.н. ... Майка ми се тръшка , че съм малка /21г./ ...на това "майната му" , но бременноста ми не беше от най-леките и още в 11 седмица влязох в болница за задържане . В това време майка ми , забравила притеснения за детето си , се пазари с таткото на бебето да уреди самата тя да ми направят аборт ... така и така съм в болницата ... излишно е да обяснявам неговата реакция. Бяха караници , скандали , няколко месеца спрени всякакви контакти...после се роди дъщеря ни / да е жива и здрава!/ . Бях си решила да не стъпят у нас , да не я видят , но няма смисъл...собствената им съвест е най-голямото мъчение ... днес си ходим на гости / вярно е , че свекърва ми не я е взимала никога , майка ми изключително рядко с много молби от нейна страна / , виждаме се често и домът ми е винаги отворен за тях. Всичко е почти забравено и почти простено
Не искам детето ми да расте с озлобление към родителите ни , а и отношението ни сега към тях се проектира върху детето и то ще ни отвърне със същото след години. За едно дете най-важна е любовта ,която родителите му дават и спокойното детство , което те му осигуряват