Аз се разбирам много добре и с майка ми, и със свекърва ми..... стига да не сме в една къща. Така като се виждаме на 1-2 седмици за по няколко часа ми е много добре. А аз (не смятам, че е грешка) предпочитам сами да си гледаме децата - без външна помощ. Колкото пъти съм оставила каката на майка ми - толкова пъти болна са ми я връщали... и то не от лошо, ама... баби... случайно да не се разболее детето - затварят го, навличат го.... няма да влизам в подробности, че сега сме на такова дередже ... само след 1 вечер (петък) при майка ми
Много си ги обичам и двете, ама да си пием кафето или биричката с тях, а за децата и за къщата ми - моля без тяхна помощ, ако се наложи - аз сама ще ги потърся.
Радвам се, че с майка ми се разбрахме така още с каката като беше бебе, а свекърва ми е с 2-ма внуци на главата.. само и е до нас.
За това дали някой иска баби да му помагат или не много си зависи какви са бабите. Както казах - много си ги обичам и двете, ама не и да се щурат около мен... и двете са способни да се панират и да направят от мухата слон за нула време. И най-малкият проблем с тях се превръща в едно голямо ОЛЕЛЕ!

Много съм доволна, че са ни такива отношенията... пощурявам само като си помисля за ситуация, от която преди няколко дни ми се оплака една приятелка - свекърва и наредила да пере абсолютно всичко на детето на ръка.... във ваничката на детето, щото едно време тя така правела..... и естествено... какви били тези глезотии - перални, памперси... и разни подобни от тоя сорт....

Животът е такъв, какъвто си го направиш!