Абсолютно едно към едно с моите мисли е това, дороти. Мисля, че детето ще се увреди психически много повече с невротизирана майка, на която и липсват нормални човешки контакти, реализация; както и от липсата на контакти с деца на неговата възраст.
Моите наблюдения са на моето дете (на ясла от 1г,7мес, сега е на 2г,2мес) и детето на моя приятелка , родено 2 седмици след моето, което е гледано вкъщи от майка си само.
За агресията просто не искам да коментирам. Реве, пиши и бие всеки, който се докосне до нейна играчка. В момента, в който влязохме със сина ми у тях буквално се скри зад краката на майка си. Оттам нататък гостуването ни беше нонстоп помрачавано от нейните викове и писъци и тотално НЕУМЕНИЕ да си играе с друго дете (което беше много дащно, в смисъл - когато тя ревнеше за играчка той и я даваше и си взимаше друга, само че тя ревваше и за другата). Като легнахме да спим, детето ми си легна и заспа, а момиченцето прави сценки на майка си сума време, докато си изпроси шамара.
Така че и моите наблюдения са съвсем конкретни и скорошни - от този уикенд.
Адски ми е неприятно като започнат да ми обяснявам как психирам детето си, при положение, че не те, а аз го гледам това дете и мога да преценя най-добре.Още повече да се говори това на майки, които нямат никаква друга възможност.

P.S. Искам само да вметна, че идеята ми не е това да звучи като възхвала на моя син, а като защита на ходенето на ясла :)))))
Също така ми е съвсем ясно, че има деца, на които не им понася така добре. Например аз съм ревала и повръщала една седмица и баба ми се е пенсионирала преждевременно да ме гледа. Но докато не опиташ няма как да знаеш.

Поздрави!

Редактирано от Birdy на 01.10.02 14:41.