Нека се разберем!
Детската ясла не е направена за децата, а за майките които работят и нямат възможност да си останат в къщи и да си гледат децата. Това е изобретение на комунизма, и съществува в страните, където парите не достигат и жената е длъжна да се включие в изкарването на прехраната. В Западните германски провинции например на никой дори за момент не му хрумва, че детето ще бъде отделено от майката преди да е станало на 3 г, освен ако няма някаква сериозна причина. Затова и такива заведения там няма. Децата растат кротки, спокойни, добре възпитани и доволни.
Ако сравните едно дете което е расло по българския модел с яслата и немския- с мама разликата е планина разстояние в полза ,за съжаление на немското дете. Имама лични наблюдения, не допускам оспорване.
Детето на 1- 2г не може да се чувства добре в яслата, защото то е все още крехко психически и не разбира, че мама като го оставите, после ще дойдете и ще си го вземете. Така на него всеки ден му се отнема света /т.е. майката, щото тя е света за детето/. Това е една от причините поради които то плаче, плаче всеки ден няколко месеца наред. После плачът минава и си казвате, "а ето свикна." Не, просто детето расте и психиката укрепва и постепенно разбира, че вие ще дойдете пак и ще си го вземете. Че не му е отнет света. Какво чувства детето, когато мама я няма? Липса на любов, липса на сигурност. Мислите, че леличките в яслата са в състояние да им ги дадат? Дори да са най-нежните, търпеливите, ласкавите и добре подготвени лелечки / а в България определено не са такива. В България са изнервени, незадоволени, понякога злобни или просто безразличини/ не могат това, което мама.
На тази възраст децата силно се привличат от свои връсници, от деца, но те все още не са в състояние да създадат хармонични взаимоотношения. Затова уж невинната игра завършва много скоро с бой, хапане,обелени колене или разбита глава. Леличката не винаги е на мястото на конфликта, за да го предотврати!! Това събужда в детето агресия, независимо дали е нападател или е нападнато.

Момченцето пакостник, за което разказвате. Ами това е типичен пример как детето избива липсата на любов, безизходицата и безпомощността, в която се намира, от това че са го оставили без мама.Чрез АГРЕСИЯ.
Различните деца реагират по различен начин. Някои изпадат в депресия, други истерично плачат. Други се затварят в себе си. Това е временно, защото детето има много, много психически потенциал, психиката му е пластична и то бързо отприщва приспособленческите си механизми. Това го кара понякога преждевременно да порасне. И така не може да изживее пълноценно един от периодите вразвитието си.
И не чакайте да видите психическите травми как се проявяват веднага след като си го вземете вечерта от яслата. Изобщо, какво значи психическа травма? това не е нито заболяване, нито диагноза от 4-ти км...Това са едни незабележими "котви", които се загнездват в малките мозъчета за винаги. Те дълги години спят, но едни прекрасен ден излизат на яве- след много, много години, по най-неподозиран начин. Понякога могат да бъдат регистрирани само от професионален психолог.
Не искам да правя обобщения, но голяма част от българите са с изкривена психика. Причината е в липсата на любов породена от лош семеен модел, на тези страшни фалшиви взаимоотношения, които царяха по времето на комунизма, на този ужасен модел мама да я няма а бебето да е хвърлено на яслата,на това възпитание по двойнствения стандарт или възпитанието , което се получава от улицата. Питат се философски хората тук по форумите- "защо ние българите сме такива". Ами обърнете се кам детството си - там се намират всичките отговори на загадката