|
аз да се опла4а тук на вас, 4е няма на кого.., е ве4е се оплаках на Nevena ама да досадя малко и на останалите...
остава ми малко време до раждане /темин 13 октомври, но го смятат 4е върви по-голямо и може да е всеки момент/, и понеже си нямам никого тук за помощ, съпругът ми работи като вол по цял ден, а у4илището на малкия е на 0,5 км. пеш от къщи, та се замилих как да намеря някой да го води и довежда всеки ден, докато аз съм в болницата, 4е и 1-2 седмици след раждането, 4е си спомням от миналия път 4е едвам мърдах, камо ли ходене пеш по 2 км. на ден. и така.. извиках брат ми тук за 2 месеца, хем да го видя, хем да си го поглезя с английски глезотийки, хем да ми помогне. /за уто4нение не исках майка ми да е около мен когато ми е нервно и ме болят някои специални 4асти, 4е е малко войствена и на4ални4еска натура и ще се изпокараме, мисля да я викна по-късно../ та така, единственото което искам от него е да води и довежда хлапето.. нищо пове4е. е, той е тук от по4ти две седмици и толкова му липсва любимата в БГ, 4е е решил да си ходи. не само е решил ами и си запази билет за 7.10 за обратно... и му се молих, и му обяснявах неша дето ги знаеше отпреди... което 4ух от него беше: 'сестра ми, много искам да ти помогна, ето ме тук, ама съжалявам, не мога да стоя пове4е' . всяка ве4ер са с нея на 4ат по интернета, и има здрава навивка от там да си идва.. та знам 4е не му е лесно, но аз не искам да ги разделям, или да го държа завинаги тук. знаеше се от на4алото 4е го искам за тези 2 месеца.. не пове4е.. то, бебока може да се роди всеки момент, ама ако се роди навреме, на 13-ти? брато ве4е ще си е отпътувал и полза от него - никаква..
не знам какво да правя. нямаме никакви роднини тук, на мен ми се реве по цял ден, даже питах акушерката си може ли доброволно да отида за предизвикано раждане, тя ме погледна като извънземно. всеки ден се кисна в горещата вана, опитвам се да подти4вам до у4илишето и обратно, колкото и да ме боли корема и ставите от това, даже като си легна, 4е едвам дишам /с анемия съм/ се масажирам и се опитвам да го избутам надолу, дано да тръгне да излиза.. направо се 4уствам виновна 4е не съм родила още, и обърквам плановете на вси4ки. моите, на брат ми, коствено и на мъжа ми, 4е той ще се 4уди как да бяга от работа заради това пусто у4илище, а има опастност и да го уволнят, 4е са се сдърпали нещо с шефа и оня само си търси повод.. :(
4уствам се ужасно.. то4но последните метри ми се виждат километри сега... какжо да правя, как да го уговоря тоя мой брат да остане още малко, 4е няма да умре без любимата и 4е тя няма да го зареже за това малко пове4е време...
не 4е можете да ми помогнете, ама ей, така да си кажа мъката на някой..
знам 4е не обяснявам много свързано, но ми е толкова криво цял ден, 4е просто имах нужда да си го излея някъде... раз4итах на помощ от близък 4овек, а излезе 4е не само 4е няма да ми се слу4и, но и в последния момент няма да имам време да помисля за нещо друго.. сигурно и аз не съм права, 4овека не е на зато4ение, има право да си решава и тръгне когато си иска, да прати по дяволите когото си иска и т.н...
sory, 4е ви губя времето и на вас с мрънканици.. :)
амина
Редактирано от Amina на 24.09.02 21:59.
|
какво да правя..?
