Навремето моят баща- млад и буен, когато съм се раждала аз –много, ама страшно много искал второто (за уточнение- имам сестра –6 години по-голяма от мен) дете да е момченце. Майка ми го питала как сега ще кръстим бебето. Той казал: “ако е момче- Иван- на баща ми, ако е момиче- -не ме интересува как- ако щеш Пролетка (терминът е бил края на март- нач. на апил –пролетно време), ако- щеш Минзухарка, к’вото искаш. Много му се искало момче да има. Да ама накрая съм се родила аз –и представете си го, моля- не искал да идва на изписването- разочарован един вид бил. Сестра ми тогава, 5,5-6 годишно хлапе, му разказва приказката, забравила съм името-ще импровизирам сега, ‘дето момиченцето се загубило в тъмната гора и почукало на вратата на една къщичка, зад вратата бабата казала- ако си момче- върви си по пътя, ако си момиче –ще те пусна да влезеш. Нещо такова беше. И сестра ми: айде тати да си вземем и ние бебето, то нали е момиченце. Не знам к’во е проумял баща ми тогава (на 28г.), но не само е дошъл да ни вземе с майка ми, ами и първите 40-дни ме е гледал по цели нощи сам, докато майка ми се възстанови, щото съм ревала като бесна.
Казвам ви, сега като се обръщам назад в годините – не знам дали има друг баща (той по принцип обожава деца), който толкова да се е занимавал, чел приказки, играл, водил по морета (сам-с мен и сестра ми само), планини и какво ли още не- като моя баща. Спомням си как ме е гледал в къщи докато майка ми е на работа –когато имах възпаление на ухото една зима, всяка сутрин ми правеше закуска (той и сега като голяма се улисва понякога да ми прави попари, като на Христи :):); правеше ми-не много успешно- плитките на косата за да ходя на училище. Зимата ме вземаше от ДГсъс шейната- ей така –нека се радва детето. Винаги съм била "на тати златото”. Разбира се мераците му за момче даваха отражението си върху мен -в добрия смисъл, разбира се- нямаше момиче с повече пистолети, автомати и топки от мен. Сега като го сравнявам с мъжа ми- да ме прощава-ама е бледо подобие на баща ми.
Все пак желанието му за момче се сбъдна след толкова години –чрез мен- единственото момче в целият ни род- Христи- кръстен на баща ми…