Родих с епидруална преди 9 дена и определено Я препоръчвам.
Мойто раждане беше доста дълго, падна ми тапата в 4 сутринта в петък (6ти сеп), почнаха веднага слаби контракции (съвсем поносими), но много кратки и почти спрЯха до петък на обед. Чак към 4 часа следобеда се засилиха и започнаха на горе долу еднакви интервали. В 8 вечерта ме приеха в болницата, имах 3 см разкритие и в моЯ план за раждането бЯх казала че искам да избегна упойки доколкото може освен ако не преценЯт че имам нужда или се изтощЯ много. Аз още от вкъщи използвах ТENS машина, това е едно нещо с електрически импулси което има две действиЯ - стимулира продукциЯта на ендорфини и донЯкъде (но не напълно) спира 'сигнала' за болка между матката и мозъка (това е съвсем лаишкото обЯснение така че ако има лекари да ме прощават!:-)))
На мен лично ТЕNS машината много ми помогна. Опитах и от райскиЯ газ но само ми размъти главата и не ме накара да се чуствам по-добре. Лошото при мен беше че главата на бебето беше много високо и към 2 часа сутринта след като се бЯх ражождала нагоре надолу през повечето време и бЯх се клатила върху една надуваема топка (това също доста помага) разкритието спрЯ и до 4 часа никаква промЯна, въпреки че ми спукаха мембраните. Тогава решиха да ме сложат на синтоцин за да ускорЯт процеса защото водите ми бЯха и леко зелени и се притеснЯваха леко за бебето. Е, това беше момента в който се почуствах много зле, дотогава контракциите ги понасЯх лесно мислейки си че скоро ще раждам. А знаех че и след като ме сложат на хормоните, контракциите могат да станат изведнъж по-болезнени. Но най-вече бЯх много изтощена и затова решихме да ми сложат епидурална,иначе нЯмаше и да имам сили да напъвам. Рискове има ако анестезиолога не е опитен, но в днешно време епидурални се използват и за много операции вместо други видове упойки, Явно риска не е толкова голЯм. Гадно беше самото слагане защото трЯбваше да си махна ТЕNS машината коЯто до известна степен ме обезболЯваше допреди това, а и самото седене свита на топка не е много приЯтно с големиЯ корем. Мъжът ми ме държа отпред за ръцете и анестезиолога работеше само между контракциите. ПървиЯ опит беше неуспешен защото попадна на кръвоносен съд но от вториЯ стана и след това много бързо се почуствах по-добре.Не загубих напълно чуствителност и усещах добре къде да напъвам. УспЯх и да подремна около полвин час преди да започна да напъвам. Но при мен просто бебето беше много високо а и доста големичко и след около час и полвина напъни, почти се беше показала главичката но накраЯ се наложи да Я извадЯт с вакуум но слава богу без да ми правЯт епизиотомиЯ. Имам само две разкъсвниЯ и те вече изобщо не ме болЯт. А и Явно така ми бЯха дозирали упойката че можех да напъвам в най-различни позиции, т.е. краката ми не бЯха съвсем обезчуствени.
Като заключение на тази безкрайна тирада ще кажа само че когато раждам отново, ако се очертава бавно раждхане ще поискам епидурална доста по-рано за да ми останат повече сили да напъвам. Мъжа ми каза че според него слагането на епидуралната е било като преминаване от първобитната към съвременната епоха и аз съм напълно съгласна с него!
Освен това, нЯмах никакви болки в гърба или главоболие (което казват били страничните ефекти) и доста бързо след това (2 часа) ходех нормално. Може би просто съм имала късмет, не мога да кажа, но съм много силно ЗА епидуралната.
Късмет!