Пуснах дикскутираната тема тук, за да споделя горчив опит и по този начин ако мога да предпазя някоя от вас да не допусне моите грешки. За да си изплача майчината мъка и болка, и може би с тайната надежда да получа разбиране и подкрепа от "сродни души".
Не допуснах обаче, че дори и тук, на това място, където сме се събрали да споделяме и се учим една от друга, дори и тук, центъра на тежеста на темата, с цялата и сериозност, е възможно да бъде преместен върху прозаичният въпрос "Аа, ти откъде имаш пари ?".
Размисли върху статистиката кой колко изкарва в България, а колко в Германия ? А може би и колко в Зимбабве ! Няма ли някоя от вас която да обитава Зимбабве, за да каже там на колко месечни заплати се равнява моят абонамент ?
Това никого не засяга, но ако ще задоволи еснафското ви любопитство - мисля, че ясно се изразих. За моето дете ще дам всичките си пари, и назаем ще взема, ако трябва ще открадна, но ще се опитам да му дам най-доброто.
Става въпрос за моето дете и никой да не смее да ме съди!
И в този смисъл. Естествено, че бях проучила болницата. Чак такъв идиот не съм. До осмият месец все още не бях решила къде ще раждам от проучвания.
И за да дадем тези пари, това абсолютно означава, че съм била 100 % сигурна, че това е най-доброто място за моето дете. Мястото в което той ще се озове за първи път в живота си и ще попадне в сигурните ръце на любящ персонал, защитен от зарази, от грубост, от невнимание. Мястото, което ще му дари първите представи за уют и топлина в предстоящият му път.
А че не се получи точно така е друг въпрос, нещо за което исках да ви алармирам. Нещо, което вие уви не оценихте!

Толкова отдавна се появих, май вече си отивам