първо, годинките ти изобщо не са много. Аз родих навръх 27мия си рожден ден и никога не съм мислила, че са много за първо бебе:)
Относно плановете - хората май само си мислят, че правят такива:)
Представям си, че живота ни е едно влаче, което се движи по релси разбира се, из някаква интересна местност (при всеки тя е ралична)
И какво става..стоим си ние във влакчето гледаме, преживяваме, и толкова сме се вживяли, че започваме да имаме желания и планове. Виждаме, че влакчето приближава интересен за нас обект и на нас много ни се иска да го видим и почувстваме отблизо. Започваме да правим, планове как ще го разгледаме, сочим към него, протягаме ръце и си мислим, че правим нещо:)) Понякога влакчето наистина минава от там и нашето желание се е сбъднало. Ние си казваме - ето успях, направих си план и го осъществих. сега ще си направя друг! Да ама този път влакчето не минава от там откъдето ние сме решили (и планували), че искаме. Тогава ние се чувстваме страшно разочаровани и нещастни. А понякога влакчето, не само не минава през желаното от нас място, ами ни прекарва през място от където ни най-малко не бихме искали да минем:)) Та така ...:) ей маса глупости пак надрънках:) Моника спи от доста време вече и аз...
По-добре да отида да сготвя нещо:))