И при двете "издънки" бяхме навън след 10-тия ден.Според едновремешните вярвания до 40-стия ден никой не посещавал детето и то даже нямало име, защото това било най-рисковия период - много бебета умирали. Затова се смятало, че бебето не е "родено" още и не са му давали име. Не са излизали пак по същата причина - много са били "кекави" или по-точно хигиената е била на ужасно ниво.
За гостите в къщи смятам, че е добра традиция да не идват до 30-40-стия ден - ти още не си се осъзнала като майка, бебо се мъчи да се пригоди и хоп! - една тълпа любопитни колежки и съседки, дето само те оглеждат, цъкат с език, разпрявят коя как раждала и гледала деца, а и на всичкото отгоре трябва да ги обслужват.
Втория път, който е искал да види бебо съм го канила на кафе - винаги мога да си тръгна, не шетам като побъркана и пр.