Я стига, помагали... Родих с операция, едвам ставах, а майка ми идваше да ми каже, че вратата на хладилника е мърлява и не може бебето да живее в такава кочина, ако ние с мъжа ми можем. И че пелените трябва да се варят в казан с настърган бебешки сапун, а после да се вадят с една дълга пръчка и да се плакнат на ръка минимум 15 пъти, за да сме сигурни, че са чисти, а после да съхнат ИЗПЪНАТИ на простора, защото дори циганките не простирали като мене и накрая естествено да се гладят и да се сгъват на съвършено еднакви триъгълници и пр. Забавлявахме се така около 5 дни. Хвалеше ми се, че тя мене като ме е гледала, се е случвало да повръща от изтощение и като й показах ясно, че за мене е по-важно да се наспя, отколкото да си спретна кухнята, бързо спря да идва. Свекърва ми пък изобщо не идваше, а двете ми баби, които са здрави и прави - също. С второто бебе вече и не очаквах помощ, а сега за третото ще цитирам какво каза наскоро баба ми, която се беше отбила да ни види на връщане от среща с приятелки във виенска сладкарница "Ама ти имаш ли акъл, трето бебе, ти си знаеш как ще ти се отели вола". Мило.
Бебе се къпе всякак - има и едни джаджи дето се казват бебешки шезлонг - за коритото - слагаш го да лежи и го къпеш сама, няма нужда от втори човек, в края на краищата и на мивката става, ако внимаваш да не го оплескаш със сапун и да не го изпуснеш - все едно миеш котка или куче. И под душа заедно с тебе става.
В края на краищата единственото, за което наистина ти трябва помощ, е да има човек, когото да оставиш с бебето и да излезеш някъде сама. Иначе е потискащо в един момент като си дадеш сметка, че не можеш да мръднеш. Но тая работа сигурно може да я свърши и мъжът ти, ако има някакво свободно време. А роднините най-много да дойдат и да ти кажат "Не така, иначе" и "Аз съм по-стара от тебе и повече знам". Дано не съм права.