Лени, много зависи какъв тип човек си.
Аз когато гледах бебе, първите 40 дена бяхме при майка ми, която се занимаваше с прането и готвенето, което ми се струваше нищо, но когато останах сама - сама го гледах до годинка и 1 месец, а точно тогава и мъжа ми беше много ангажиран, имах кошмарни периоди. Понякога ревяхме с бебето по цели часове - то от колики, а аз от незнание и неумение как да му помогна.....после се научих де:) Не помня първите месеци да съм готвила, ядях бисквити, продове и зеленчуци и постоянно бяхме по разходки. Знам че някои майки не обичат висенето със себеподобни по градинки, но мен май то ме спаси в цялата ситуация:) после готвех за бебето всичко даже вместо да го записвам на кухня:)
та мисълта ми е че тогава светъл лъч беше когато свекърва ми дойде да постои при детето а аз си изляза някъде - където искам, да пазарувам или да пия кафе:) Толкова щастлива бях, че ми идеше да скачам направо:)
Няколко откраднати часа или дори минутки ме зареждаха със супер енергия и после гледането хич не ми тежеше по цели дни:)
Според мен трябва да помислиш за евентуална детегледачка, на която бихте имали доверие да й оставяте бебчето за по малко, дори само когато е заспало, за да имаш малко време за себе си, особено ако таткото ще е зает с работата си.
За мен е изключително трудно да се отгледа бебчо без съвсем никаква помощ - на някои може да се сторя лигава или глезена, но аз не мисля така, просто съм такъв човек и имам нужда от време само за мен.
Ти най-добре познаваш себе си и ще можеш да си прецениш всичко.
Лека и успешна бременност ти желая от сърце;)

You don't fool me