не се притеснявай за сядането. И аз се бях много уплашила, защото моят син тръгна да сяда много рано- много смешно се опитваше да сяда - в едно такова полу положение. Борих се, борих се и накрая се предадох. Нищо му няма сега - вече е на 1 година. Тъй че ако има желания да сяда, не я възпирай, но все пак гледай да е на подходящо обезопасено място. И не й помагай- оставяй я да експериментира сама.
За спането кофти работа - иска се много здрави нерви да ги научиш да спят сами. С дъщеря ми никакув проблем, но това защото се приспивше като си смуче пръста . Със сина ми много зор видях - оставяла съм го да плаче, за да свикне сам- но никога повече от 15 ина минути. Някои казват че трябва да удържиш така фронта и те свикват. Уж свикна, но пак си се буди и иска да ида при него - добра стратегия е да го погалиш само, без да се гушкате. Може пък самостоятленото заспиване да стане основа и за самостоятлени занимания за в бъдеще.
Защо ли не си харесва количката? Според мен обаче няма нужда да се притесняваш да се разхождате в парка, а не в гората - и аз понякога нося на ръце - имаше един период, в който се научи да скача прав в количката даже и в движение -абсурд да се возите. Та и аз бутам количка (кака му веднага се напъхваше там) празна.
Дано като започне да пълзи и я оставяш на земята да й е по-интерсно. Или пък използвай другата тактика- заиграваш я и лека полека се оттегляш. Малко по-малко трябва да свикне, надявам се. Но въобще не си мисли, че обръщайки й повече внимание я разглезваш


* Hate cannot drive out hate, only love can do that *