Аз когато подбирах кръстницата много държах да е човек, който обича детето ми почти колкото мен, когото детето много обича и на когото тя винаги ще може да разчита. И обясхик на дъщеря ми, че това е нейната почти втора майка. И ако нещо не дай-си боже стане с мен, разчитам повече на кръстницата, отколкото на бабите и другите сродници, които няма как да си избера сама.
И в този смисъл, ЕТ е права, че трябва да си напълно наясно с какво се захващаш. Е, зависи разбира се, какъв смисъл влагате с родителите в кръщенето.


Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...