|
1. Като цяло, съществува съгласие между участниците в дискусиите, че корупция в сферата на здравеопазването има. В това отношение лекарите са много по-предпазливи и внимателно прецизират оценките си. Според тях, корупция има само на високите нива, в елитните клиники, докато в една поликлиника не може и дума да става за корупция. Колкото е по-високо нивото (в професионален, и служебен план), толкова по-чести са примерите за корупция. Тези мнения се различават от онова, което другите респонденти споделят по същия повод. Последните утвърждават, че корупцията е нещо нормално за здравните заведения. На практика, пациентът няма голям избор. Той или трябва да плати и да получи качествено обслужване, или да се остави на шанса, но тогава рискува здравето и живота си. По-рано хората търсеха връзки, но сега действието на тази институция е все по-ограничено. Затова респондентите направо заявяват, че постъпвайки на лечение, проучват какви са тарифите и се приготвят да дадат тези суми. Дори един от пациентите разказва как “по някакво чудо му се е разминало и е бил опериран без да има на кого да даде приготвената сума.” Посочват се конкретни болници, в които нивата на корупция са по-ниски (Трета градска, например) и други - където това е общопризнат факт (Пирогов, ИСУЛ).
Много от респондентите споделят, че на тях лично им се е случвало да им бъде поискана допълнителна сума за извършване на услуга, полагаща им се безплатно по закон, т.е. влизаща в задълженията на лекуващия ги лекар. Случаите на подобен вид корумпираност на медицинския персонал не са единични, нито спорадични, а напротив - съдейки от изказванията, лекарите системно изискват от пациентите си да им заплатят за извършваната от тях манипулация.
“В предродилна зала се сетиха да ми искат пари, и то немалка сума. Искат 750 долара за едно израждане! Аз откъде да ги извадя от предродилна зала? В предродилна зала ме вкарват с контракции, с разкритие, с всичко и ми искат 750 долара!” (Л.М. – Софийски университет, жена, студент)
Принципно отношенията лекар - пациент са много деликатни. Особено чувствителна страна във взаимодействието е пациентът, чието здраве е в ръцете на лекаря. Болният е напълно зависим от знанията и предписанията на лекаря. Това го поставя в неизгодна, неравностойна позиция и когато му бъде поискано нещо (пари, подарък, услуга), човек няма почти никаква свобода да избира.
2. Съществува значимо разминаване в начина, по който респондентите от различните групи определят размерите на корупцията в здравеопазването. Според пациентите, “от санитаря до лекаря - всички вземат.” В потвърждение на своите думи разказват различни случаи, при които или те самите са плащали, или пък техни близки и познати. От друга страна, лекарите застават зад позицията, че цялото това раздухване на отделни прояви на корупция създава впечатление за голям брой корумпирани лекари, докато в действителност нещата не стоят така. В подкрепа на тази констатация се привежда аргумента, че много често пациентите отказват да бъдат препращани към частни клиники, защото лечението там е платено:
“Няма толкова голяма корупция, колкото се приказва. Това са повече приказки...Аз имам пациенти, които искат някакви изследвания, които не могат да станат в нашата поликлиника и им предлагам, давам им координати на частна поликлиника - на центъра на доктор Грийнберг...А той казва: а, ама там ще плащам. (С. – 28-ма поликлиника, жена, лекар)
3. Лекарите правят разграничение между вида на здравното заведение и степента на корупцията там. Като институции с най-високи нива на корумпиран лекуващ персонал се посочват елитните клиники, както и тези клиники, в които се правят скъпо струващи изследвания (скенер, гинекологични изследвания, сложни операции). Напливът за тези заведения е голям, а капацитетите са малки. Тогава съвсем естествено се задейства механизма “който си плати, е с предимство”. Известни са случаи на пациенти, които са решили да чакат реда си и това им е отнело години. А когато става въпрос за здравето, всеки ден е от значение. Поради тази основна причина пациентите често сами търсят начини да влязат във връзка с някой от лекарите и са готови на всичко, за да решат проблема си.
Според респондентите-лекари най-малка е корупцията в поликлиниките, защото и възможностите на лекуващия персонал не са така големи. Тук най-често корупцията е свързана с получаването на болничен лист, насочването за консулти, правенето на някои видове изследвания. Но както подчертават лекарите, тук става дума за жалки суми, подхвърлени с пренебрежение и обиждащи достойнството на лекаря. Един от лекарите отсича направо:
“Даже според мен корупция в здравеопазването няма. Някакви дребни суми, които се дават, както каза колегата тук, за да се уреди някакво изследване.” (С.М. – 28-ма поликлиника, медицинска сестра)
4. Групата на пациентите открояват две типични ситуации в здравното обслужване. Първата е, когато болният се нуждае от спешна медицинска помощ. Там корупция няма, но това е “защото нямат време да ти искат пари”. Друга е ситуацията, когато пациентът е лежащо болен или се нуждае от специални изследвания и операции. Там подходът е простичък: намерете лекаря и се разберете с него. И именно тук възниква най-често корупцията.
Пациентите добре съзнават, че заплащането в никакъв случай не дава гаранции за качествено лечение. Риск съществува и той се поема изцяло от пациента. Ето как излиза на преден план факторът “престиж на лекуващия лекар”. Хората търсят поне минимални гаранции и ги намират в доброто име (доказания професионализъм) на даден доктор.
5. Сред лекарите съществува силна нагласа, че самата система на здравеопазването в момента предразполага към корупция сред лекари и медицински сестри. Теоретически всеки пациент има право да избере къде да се лекува. Но на практика не е така. Въведеното наскоро райониране е имало за цел да преразпредели потока от болни хора, но ефектът е точно обратен. Пациентите, в стремежа си да попаднат при елитните професори, плащат още по-охотно исканите им суми. С други думи, корупцията се разраства още повече:
“И аз ако искам да отида в ИСУЛ, естествено, защото не съм от района, трябва да си платя. И то си е регламентирано това нещо. Отделно, че ще натоваря професора или доцента, или хирурга, който ще ме оперира. В знак на благодарност мога да му дам колкото пари преценя аз, за колкото имам възможност. И той ще откаже?” (И.П. – 7-ма поликлиника, жена, лекар)
Към казаното се добавя и очевидно недостатъчната медицинска апаратура - има един работещ скенер в цяла София, например. При положение, че пациентът се нуждае от спешни изследвания, вероятността да си плати за това е повече от голяма.
Според лекарите, ниските заплати на лекарския труд също са причина за корумпиране на отделни здравни работници:
“Как няма да има корупция? Ще има, след като ти си учил шест години, още шест години за тясна специалност - дванадесет години за медицината и в края на краищата имаш 120 000 лева заплата за лекар. Естествено е, че ще има корупция.” (М.Й. – медицинска сестра)
6. Общото впечатление на пациентите е, че размерите на корупцията са свързани с възможностите за контрол. По тази причина, например, корупцията в провинцията е много по-голяма, тъй като там процесите се контролират много по-малко.
7. Механизмите на осъществяване на корупционни действия в системата на здравеопазването са доста опростени. Важи принципът: плащаш, получаваш; не плащаш - не получаваш. Участниците в дискусиите отказаха да коментират в детайли как точно става даването на пари и включени ли са посредници в този процес. Ясно казано бе следното: пациентите си препредават едни на други информацията за съществуващите тарифи и действат лично. Така се намалява възможността от разкриване на тези деяния.
Както се вижда, съществуващите нагласи спрямо корупцията в здравеопазването не са хомогенни. Те се специфицират в зависимост от това в каква позиция е поставен съответният индивид - в положението да дава или в положението да се облагодетелства. Както спомена един от респондентите след приключването на дискусията, “това не е за пред микрофона, но да знаете, че всички лекари в даден момент, при дадени обстоятелства сме предразположени към корупция”.
|
Статия за корупцията в болниците
