Със сина ми при едно пътуване изгбихме бибата, беше на около 10 месеца. Вечерта плака, не искаше да спи и първата ми работа сутринта беше да тичам да купувам. Купих, ама при заспиването на обяд се оказа, че не я иска. Отивам и купувам друга, положонието и с нея същото. Втора вечер рев. Разбрах, че няма да му намеря биберона която да хареса. Беше свикнал с определена форма, която пък беше допълнително отпусната от многото стерилизирания, а нямаше начин да я постигна с каквото и да е за кратък срок, та оставих нещата и рев още една нощ. Дето казват "Всяко чудо за три дни", та и при нас така беше - след третата нощ не се и сещаше за нея. А шишето с млякото до 3 години и половина го пиеше преди да заспи по обяд или вечер. Със него колко опитвах и какво ли не, но като видях че не става се отказах и той самичък си го остави.
Имам приятелка омъжена в Германия, и когато ми беше на гости сина ми беше на два, три месеца. Той след заспиване я плюваше бибата, а нейното момиченце - тогава 5 годишно не я пускаше цяла нощ. И двамата с мъжа й носеха в себе си по една биберона, да не останат без биберона. После от нея разбрах, че още година я е смучела при спане, но как я е отказала не съм питала. А тя е една красива госпожичка и по нищо не й личи, че е смукала толкова дълго биба.