не бих се намесила, ама ме подразни следното изречение- "Но отдруга страна може и донякде да си права. Що не го зарежеш тоя дето ще ти праща 600 марки на месец - егати стиснатия шваба. Тоя пък на кой свят живее".
Много се дразня, когато съм в България, и някой ми каже, абе я дай 500-1000 лева да заредя магазина, да платя парното или нещо такова. Като кажа, че това е голяма сума, и не мога да дам толкова пари, ми отговарят, е, колко си стисната, или какво са за теб тия пари , или нещо в тоя дух. На което аз отговарям - когато започнеш да печелиш толкова, че да не искаш от друг тия пари, тогава може да дам. Това са много пари. Не мога да разбера психологията на българина, че ние тук преливаме от пари, и просто се чудим едва ли не какво да ги правим, и не ни остава нищо друго освен да ги раздаваме наляво, надясно. Особено пък като се върнем в България. Като имах такъв случай - миналата година се връщам, без мъжа ми, срещам се с приятел, от години се познаваме, и първата му реплика - абе дай някакъв бизнес да захванем , като , че ли аз само за това съм дошла. После след уклончивият ми отговор, научавам колко тъп е мъжа ми щом не разбира нищо от бизнес, щото то видиш ли - всички на Запад, само са бизнес мислят. После офертите не спират - абе я намери тогава една работа за шофьор на ТИР. Те , казва там получавали 6-7 000 ДМ, но на мен , щедро предлага нашенеца, може да ми дават 5-6000ДМ. Шашната окончателно, звъня на мъжа ми, и го питам верно ли аджеба толкова получават шофьорите, на което получавам отговор, че холандския такъв взема 3-4000 Гулдена/около 3500-3600ДМ/ и се скъсва от бачкане за тия пари. Звъня на моя "приятел", и му викам - човек, това не е верно за парите, а език знаеш ли, о, да, отговаря ми " time is money". Toва стигало. Стига , ама друг път.
Та нищо лично към никого.....