Аз изкарах същата тежка и самотна зима, когато бебчо беше на месеци. Единственото ти спасение е да се запознаеш с други майки живеещи около вас. Сега като се стопли излизай и се оглеждай къде има колички с бебета и право при тях. Това променя изцяло ситуацията, ще се срещаш със сродни души. Не си мисли за ясли и за работа, аз тръгнах на работа когато дъщеря ми стана на 2 и пол. и пак 2-3 седмици от месеца бяхме в къщи болни. Ако имаш компания следващата зима, когато бебоците са на около 1-2 год. ще се събирате по къщите на кафе и ще бъде много по-лесно, даже приятно защото ще опознаваш детето си и ще следишразвитието му. Те си играят, бутат се скубят се и придобиват социални умения и то пред очите ти. Ще четете приказки, ще ходите на куклени театри и паркове, това време е безценно и за теб и за него и след време ще ти се отблагодари. Ще бъде едно спокойно и развито дете, с интереси и потребности. Ако го хвърлиш в яслите ще го травмират и изнервят и няма да си по-щастлива, без да броим боледуването.
Дъщеря ми като тръгна на градина умееше неща които 3 и пол. годишни не можеха, да рисува, да апликира, да пее, да се концентрира дълго време. Яслените деца бяха едни мрънкащи бебета, които единствено можеха да се обличат и хранят по-добре от моята. А тя беше с вдна година по-малка от тях. Тези първи години са инвестиция в детето. ако можеш, посвети му ги, след време ще бъдеш горда със себе си и с него.