|
|
| Тема |
 SOS |
|
| Автор | мaйka (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 11.04.02 23:56 |
|
|
|
Вече 10 месеца съм по майчинство, а и преди да родя хубаво си постоях у дома понеже имах проблеми с бременността. За бебето никой не иска да ми помогне - дори собствената ми майка по нейни думи е "много заета" и последния път, когато успях да изклинча да го погледа няколко часа беше преди Коледа(всичките ни роднини живеят на 15 минути с кола от къщи).
По тази причина не мога да мръдна от квартала,а когато беше лошо времето буквално месеци стоях затворена вкъщи. Таткото ни е разкошен - винаги и за всичко ми е помагал, но се налага да работи по 12 часа на ден и едвам ни стига времето да вечеряме заедно(от как бебето се роди сме излизали заедно само 3 пъти). Няма с кого да разменя и една дума. Като отида до магазина имам чувството, че ме гледат като извънземно. След раждането бях на 7-мото небе, а сега плача за всяка дреболия. Много се притеснявам, че ще се отрази на бебето - преди по-цял ден се смеехме заедно,а сега...по някога даже имам чувството че не му се радвам толкова - не ми се играе с него, сменям набързо памперса и хайде в кошарата... по някога идвам тука във форумите, но като изгася компютъра и видя,че пак съм между тези 4 стени...Има ли някой, който да се е чувствал така? Какво да направя - нямам възможност за гледачка, а до яслите има още време?
| |
| |
| 
|
|
