Честно казано изобщо не се развълнувах. При брат ми ситуацията беше ненормална, нищо не му беше наред. В интерес на истината, зарадвах се, но не от умиление заради бебето, а заради брат ми. Защото знаех колко много го иска това дете.
А безумно много се зарадвах, когато се роди момче. Пак заради брат ми - знам колко много искаше син. И заради баща ми - детето носи неговото име.
А сега си го обичам разбира се. Друг племенник няма да имам, така че........


Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...