С първото бях трети курс и само учех, мъжът ми беше отдавна завършил и ни издържаше успешно, с второто след година и нещо вече бях завършила семестриално, но междувременно обедняхме и се наложи да се хвана на работа като кореткор на две места, което вкарваше пари вкъщи, а не ми се налагаше много да излизам... Не че не се е случвало хазяйката да бяга от работа и да ми гледа бебетата, когато трябваше за нещо спешно да тичам до някоя редакция... Оттогава не съм спирала да работя, сега съм редактор на 2 места - значи основно вкъщи на компютъра - освен това водя в университета часове на хонорар - не знам откъде ще взимам заеми, как ще се боря с баба ми и дядо ми да помагат вместо да се взират в сериалите по цял ден, но за нищо на света няма да спирам да работя - най-много да си намаля бройката часове... Сигурността, че на няколко места имат нужда от мен и няма да ми търсят заместник, и парите, разбира се, са ми твърде важни. Още повече, че си спомням как преди в краткия период, когато не работех, а мъжът ми бачкаше по 16 часа, прибираше се на 4 крака и пак ядяхме макарони и живеехме под наем в мазе в Малашевци... Тръпки ме побиват от мизерията и повече никога няма да я допусна вкъщи. Той сега учи пак и работи само в университета, което значи към 180 лева, значи не можем да живеем от неговата заплата - но по-миналата и миналата година беше съвсем човешко и си имахме много свестна и забавна госпожа - 4 часа на ден с децата - 200 лева. Смятам да си я наема отново като родя, ако ще да изплащам после 5 години заеми.