Аз на дъщеря ми още не съм го хвърлила. Пазя го вече три години и още се чудя. Искам я правя адвокат или лекар. За целта трябва да й го хвъля в София (там са най-добрите университети), а аз живея в Пловдив. Майка-идиотка се нарича това. И пъпчето още е у нас и ще си остане необразовано детето. Или ще учи в чужбина. Ха-ха-ха.
А на сина ми сигурно са го изхвърлили в някое кошче за боклик в интензивното, защото той остана там като се роди много дълго време. Едва ли някой освен мен е вярвал, че ще оживее и си е направил труда да ми го запази. Та той има по-голяма вероятност да стане лекар от сестра си май.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....