Това наистина е проблем. Аз тази възраст от 8-те месеца до прохождането най не я обичах и противно на повечето майки с нетърпение очаквах синът ми да проходи, защото много лесно се изнервяше. Вече като започнеш да го слагаш на проходилката е по-лесно. Ние имаме детско столче от тези, на които им викат "кошници" и аз го връзвах там да стои. Изправям дръжката вертикално и връзвам най-различни играчки. Като му омръзне едното, закачвам следващото и така ..... Ако играчките са музикални - най-добре.
Моите и двамата израстнаха от столче в столче. Като му омръзне в "кошницата", местя го в стола за хранене и му дам една кутийка и разни джунджурии да пълни и да празни там до безкрайност. Само трябва да внимаваш какви джинджурийки му даваш - да не лапне нещо или да не се нарани. Гумените книжки също много ги занимаваха моите - дъвчат, дърпат, смучат.... А най-ефикасното е повече разходки и други дечица около него.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....